Определение № 59 от 11.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 566/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Й. В. Н. и Н. Н. Н. от [населено място], чрез адв. Д. К., против определение от 20.11.2014 г. постановено по гр.д.№ 15479/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за спиране на изпълнението по изпълнително дело, образувано при ЧСИ М. П. във връзка с издаден в полза на В. Л. Б. и И. П. П. обратен изпълнителен лист. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и незаконосъобразно и искат отмяната му. Ответниците по частната жалба не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Съображенията са следните: С разпореждане от 23.02.2012 г. на основание съдебно решение от 18.01.2010 г., постановено по гр.д. № 6511/2009 г. на Софийски районен съд е издаден изпълнителен лист срещу И. П. П. и В. Л. Б. в полза на Й. В. Н. и Н. Н. Ж. за сума в размер на 406,49 лв., представляваща разноски по делото. В. Л. Б. и И. П. П. са поискали пред Софийски градски съд анулиране на изпълнителния лист, тъй като първоинстанционното решение не е влязло в сила. С определение № 16755/18.09.2013 г. по гр.д. № 6859/2013 г. Софийски градски съд е обезсилил изпълнителния лист, като издаден въз основа на решение, което не е влязло в сила. Тъй като е установено, че сумите предмет на изпълнителния лист са събрани принудително, то с молба от 27.01.2014 г. И. П. П. и В. Л. Б. са поискали издаване на обратен изпълнителен лист. Такъв е издаден с определение № 13979/ 30.06.2014 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 2529/2014г. Производството по гр.д. № 15479/2012г. на Софийски градски съд е образувано по въззивни жалби срещу решението на Софийски районен съд по гр.д. № 6511/2009г. С молба от 25.09.2014г. длъжниците по обратния изпълнителен лист и жалбоподатели във въззивното производство Й. В. Н. и Н. Н. Н. са поискали спиране на предварителното изпълнение по издадения в полза на И. П. П. и В. Л. Б. обратен изпълнителен лист. Изтъкнали са три основания за спирането по чл. 432 ГПК: първо, че делото е висящо пред въззивния съд; второ, че по отношение на В. Б. първоинстанционното решение е влязло в сила; трето, че издаването на отменения изпълнителен лист е по вина на съда. С обжалваното определение от 20.11.2014 г. Софийски градски съд е оставил молбата без уважение. Изтъкнал е, че изложените съображения не съставляват основания по чл. 432 ГПК за спиране на изпълнението; допълнил е, че решението на първата инстанция не е влязло в сила спрямо никоя от страните и че е без значение по чия вина е издаден първоначалния изпълнителен лист. Подадената до Върховния касационен съд частна жалба срещу това определение, е недопустима, понеже съдебният акт не подлежи на обжалване. Определението, с което не се уважава молба за спиране на изпълнителното производство по чл. 432, ал.1 ГПК, не прегражда развитието на висящото въззивно производство, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, т.е. то не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.1 ГПК. С оглед на това частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.