Определение № 1429 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1287/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 2 Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на Д. Орлов против определение № 3140 от 07.12.2023 г., постановено по адм.д. № 2303/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – началникът на РДНСК – Бургас не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Бургас оставя без уважение искането на Д. Орлов за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ДК-19-Б-3/17.11.2023 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на строеж „пътна връзка към градински център“ Даниел ЛД“, находящ се в ПИ с идентификатор 70473.86.43 и ПИ с идентификатор 70473.86.12 в землището на с. Съдиево, община Айтос. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на изричната законова норма на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Констатира че такова предварително изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Приема, че претенцията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта по чл. 178, ал. 5 ЗУТ би била основателна единствено в хипотезата на представени убедителни доказателства, че изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Излага съображения, че в случая се претендират вреди, които не са доказани и са несъпоставими със защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен интерес. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, поради което и на основание чл. 217, ал.1, т. 3 вр. ал. 2 обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че производството в случая е по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, при което в тежест на жалбоподателят е да ангажира доказателства, установяващи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или трудно поправими вреди. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 166, ал. 3 АПК, съгласно което искането се разглежда в закрито заседание, при което съдът преценя наличието или липсата на основания за спиране на предварителното изпълнение с оглед приложените към искането доказателства. Правилно съдът приема, че по отношение на жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В производството по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл.166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като постановява предварително изпълнение на заповедите по чл. 178, ал. 5 ЗУТ. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането. Фактът, че жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на дружество, което би могло да претърпи вреди от предварителното изпълнение на заповедта, е ирелевантен, тъй като дружеството, независимо от собственика на капитала е трето лице, а чл. 166, ал. 2 АПК изрично регламентира, че вредите следва да се търпят от оспорващия. Ето защо като отхвърля искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта първоинстанционния съд постановява определение, съответно на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,