Определение № 9541 от 20.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4850/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на А. И. В. срещу определение № 4408 от 10.04.2024 г. по адм. дело № 2929/2024 г. на Върховния административен съд, състав на седмо отделение. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и се иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по същество на първоначалната жалба.

Ответникът по частната жалба – Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който подържа, че обжалваното определение е правилно и обосновано, поради което счита, че следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното определение Върховният административен съд, тричленен състав, на основание чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 186, ал. 1 и чл. 196 АПК е оставил без разглеждане жалбата на А. И. В. срещу буква "г" от Забележка № 8 от Приложение към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет с Постановление № 202 на Министерски съвет от 10.09.2010 г. за приемане на нормативни актове по прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, обн., ДВ, бр. 75 от 24.09.2010 г. и е прекратил производството по делото.

Съдебното производство е образувано по жалба на А. В. срещу буква "г" от Забележка № 8 от Приложение към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ, приет с Постановление № 202 на Министерски съвет от 10.09.2010 г. за приемане на нормативни актове по прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, обн., ДВ, бр. 75 от 24.09.2010 г., с доводи, че оспорената разпоредба е приета в нарушение на делегираната на Министерския съвет компетентност и в несъответствие с целта на закона. В тази насока оспорващата е посочила, че изискванията за заемане на длъжността „професор“ се съдържат в чл. 29 ЗРАСРБ и чл. 60 ППЗРАСРБ, а с атакуваната разпоредба се въвежда ново условие, с което по същество тези изисквания се удвояват, правейки невъзможно използването на законовата възможност по чл. 29, ал. 2 ЗРАСРБ. Жалбоподателката е мотивирала правния си интерес от оспорване на нормативния текст с обстоятелството, че е участвала в конкурс за заемане на длъжността „професор“ при условията на чл. 29, ал. 2 ЗРАСРБ в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките, обявен с Държавен вестник, бр. 69 от 11.08.2023 г., обява 131, стр. 215, но е била отстранена от участие точно поради неизпълнение на изискването, залегнало в буква „г“ от Забележка № 8.

Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита. Съдът е изложил подробно и точно следните фактически и правни съображения, за да постанови обжалвания резултат:

Правилникът за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България е издаден от Министерския съвет, въз основа на изричната законова делегация по § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗРАСРБ, и съдържа правила по прилагането на норма от по-висок ранг, което го категоризира като подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Правилникът е обнародван в ДВ, бр. 75 от 24.09.2010 г., а оспорената разпоредба – буква „г“ от Забележка 8 от Приложение към чл. 1а, ал. 1, е приета с ПМС № 122 от 29.06.2018 г. за изменение и допълнение на ППЗРАСРБ.

С ППЗРАСРБ се урежда прилагането на Закона за развитието на академичния състав на Република България, определят се и минималните национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" - чл. 1, ал. 1 и 2 от Правилника. Съгласно чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ, кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл. 2б, ал. 2 ЗРАСРБ. В чл. 2б, ал. 2 ЗРАСРБ е предвидено, че минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, подробно описани в т. 1 и 2.

В приложение към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ, в табличен вид (Таблица 1 и 2) за всяка от деветте научни области са дадени в Таблица 1 – „Минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности“ и в Таблица 2 – „Брой точки по показатели“, след които в Забележки са дадени разяснения по прилагането на правилника и закона. В забележка № 8 – „Специфични изисквания при установяване на показателите за различните академични длъжности“, в б. „г“ е посочено, че при заемане на академична длъжност "професор", без преди това кандидатът да е заемал академичната длъжност "доцент" (чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗРАСРБ), към изискуемите минимални национални изисквания за академичната длъжност "професор" трябва да се прибавят и минималните национални изисквания за академичната длъжност "доцент", като образователната и научна степен "доктор" се включва само веднъж.

Съдът, като е обсъдил приложимата нормативна уредба, визирана по-горе, е достигнал до правилен и обоснован извод, че оспореното правило не въвежда самостоятелно условие към кандидатите за заемане на академичната длъжност „професор“ в хипотезата по чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗРАСРБ, а представлява ориентир при формулиране на показателите в чл. 2б, ал. 2 ЗРАСРБ. Посочил е, че негативният ефект, който изтъква жалбоподателката относно поддържаното завишаване на изискванията за продължителността на практиката на кандидата, когато не е заемал длъжността „доцент“, произтича от разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 2 ЗРАСРБ и чл. 60, ал. 1 и 2 ППЗРАСРБ, но не и от текста на Забележка № 8, б. „г“ ППЗРАСРБ. Съдът правилно е подчертал, че показателите, към които препраща атакуваната забележка са насочени към преценка на факти като наличие на дисертационен труд за присъждане на образователно-квалификационна степен "доктор", хабилитационен труд, студии, статии и доклади, които не са сочени като неблагоприятни от жалбоподателката, и не въвеждат условията, описани в жалбата. При това положение е извел верен извод, че обжалваният текст не създава утежняващи условия за кандидатите за академичната длъжност „професор“, които не са заемали академичната длъжност „доцент“, сравнение с поставените на законово ниво, поради което отмяната му не би довела до различно, по-благоприятно правно положение за лицата, които попадат в тази хипотеза. Така мотивиран тричленният състав е постановил обжалвания резултат.

Определението е правилно и не са налице сочените основания в частната жалба за отмяната му.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба за неправилна преценка на съда относно отсъствието на правен интерес за оспорващата да атакува процесния нормативен текст. Не намират опора във фактическите обстоятелства и нормативната уредба доводите на жалбоподателката, чрез пълномощника й, че са засегнати правата и законните й интереси в качеството на участник в конкурсна процедура за академичната длъжност „професор“. Тези доводи са наведени и пред тричленния състав, който аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни.

Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗРАСРБ, кандидатите за заемане на академичната длъжност "доцент" трябва да отговарят на следните условия:

1. да са придобили образователна и научна степен "доктор";

2. не по-малко от две години:

а) да са заемали академична длъжност "асистент", "главен асистент", или

б) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или

в) да са упражнявали художественотворческа дейност, или

г) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област;

3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научната степен "доктор на науките";

4. да отговарят на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5;

5. да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове.

Условията и редът за заемане на академичната длъжност „професор“ са предвидени в чл. 29 – 29в ЗРАСРБ. С

Съгласно чл. 29, ал. 1, кандидатите за заемане на академичната длъжност "професор" трябва да отговарят на следните условия:

1. да са придобили образователната и научна степен "доктор";

2. да са заемали академичната длъжност "доцент" в същото или в друго висше училище или научна организация не по-малко от две академични години или не по-малко от пет години:

а) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или

б) да са упражнявали художественотворческа дейност, или

в) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област;

3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор", на научната степен "доктор на науките" и за заемане на академичната длъжност "доцент";

4. да са представили други оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или художественотворчески постижения, които се оценяват по съвкупност;

5. да отговарят на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5;

6. да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове.

В чл. 29, ал. 2 ЗРАСРБ е поставено допълнително изискване към кандидатите, които не са заемали академичната длъжност "доцент“, а именно - да представят още един публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или съответни на тях доказателства за художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и научната степен "доктор на науките".

В Правилника за прилагане на ЗРАСРБ изискванията за заемане на визираните по-горе академични длъжности са регламентирани по идентичен начин.

В Забележка № 8 от Приложение към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ е пояснено, че специфични изисквания при установяване на показателите за различните академични длъжности за:

б) "доцент" – не могат да се повтарят доказателства (публикации и др.) по различните показатели, представени за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научната степен "доктор на науките" (чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗРАСРБ);

в) "професор" – не могат да се повтарят доказателства (публикации и др.) по различните показатели, представени за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научната степен "доктор на науките", и за заемане на академичната длъжност "доцент" (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗРАСРБ);

г) при заемане на академична длъжност "професор", без преди това кандидатът да е заемал академичната длъжност "доцент" (чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗРАСРБ), към изискуемите минимални национални изисквания за академичната длъжност "професор" трябва да се прибавят и минималните национални изисквания за академичната длъжност "доцент", като образователната и научна степен "доктор" се включва само веднъж.

Сравнителният преглед на законовите разпоредби, които уреждат условията и реда за заемане на академичните длъжности "доцент" и "професор" и цялостното съдържание на забележка № 8 подкрепя правилния извод на решаващия съд, че подзаконовият текст има пояснителен характер, с него не се въвеждат нови и/или допълнителни условия, извън поставените на законово ниво и съответно за оспорващата не е налице правен интерес от търсената защита чрез отмяната му. С оспорената забележка се уточняват поставените допълнителни изисквания към кандидатите в процедура за заемане на академичната длъжност „професор“, които не заемат академичната длъжност „доцент“. Доводите на частната жалбоподателка в обратна насока, свързани с участието й в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“, за удвояване на изискванията към кандидатите в хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗРАСРБ по силата на оспорения нормативен текст, не са подкрепени с доказателства по административната преписка. В този контекст неоснователно е и второто оплакване в частната жалба, свързано с твърдени бъдещи негативни проявления от приложението на процесния подзаконов текст за жалбоподателката при участие в следващи конкурсни процедури за заемане на академичната длъжност „професор“.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателна. На основание чл. 236 вр. чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП частната жалбоподателка следва да заплати на Министерски съвет сумата 100лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,