Определение № 125 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 2523 от 16.03.2020 г., подадена от Р. А. У. чрез адвокат А. Т. от АК – Д. срещу Определение № 24 от 11.03.2020 г. по гр.д.№ 781/2020 г. на ВКС, І г.о., с което (по съображения, че е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК) е оставена без разглеждане молба вх.№ 1000 от 06.02.2020 г., подадена от Р. А. У. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК на влязло в сила Решение № 697/2009 от 18.01.2010 по гр.д.№ 2909/07 г. на ВКС, І г.о. Ответникът по жалбата „Добруджанска гора” АД не е заявил становище в настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима - депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното определение на ВКС, І г.о. е прието, че Р. А. У. е узнал за Решение № 697/2009 от 18.01.2010 по гр.д.№ 2909/07 г. на ВКС, І г.о. най-късно в хода на производството по предходно подадена молба за отмяна, разгледана по гр.д.№ 771/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Като доказателство за личното узнаване е възприето пълномощно, намиращо се на л. 95 от гр.д.№ 771/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което Р. А. У. е упълномощил лично адвокат Д. да го представлява в предходното отменително производство. На тази основа е формиран извод, че подадената от Р. А. У. молба за отмяна на влязло в сила решение е депозирана след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК. С разглежданата от настоящия състав на ВКС частна жалба вх.№ 2523 от 16.03.2020 г. се поддържа, че атакуваното определение на ВКС, І г.о. е незаконосъобразно, тъй като пълномощното от л. 95 от гр.д.№ 771/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. е неистински документ. В тази връзка, упражнявайки правомощията си по чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК и с оглед заявеното от жалбоподателя искане за събиране на доказателство, бе изслушано заключение на съдебно-графологична експертиза (Протокол № 20/СПЕ – 045, вх.№ 7013 от 18.09.2020 г.). Вещото лице е установило категорично, че подписът, положен в графа „УПЪЛНОМОЩИТЕЛИ” срещу № 1, в Пълномощно от името на лицата Р. А. У. (№ 1), З. Й. Ш. (№ 2) и Х. Й. С. (№ 3), в полза на адвокат Г. П. Д. от АК – П., без нанасена датировка, находящо се на л. 95 от гр.д.№ 771/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., е положен от лице, различно от Р. А. У.. Оспореният подпис е положен чрез имитиране на графичното построение на оригинала, като положилото го лице е наподобило смисленото съдържание на оригиналите в буквената им част, но при това не е съумяло да построи по същия начин графичната структура, а е проявило собствения си стереотип на подписване. Съдът кредитира с доверие заключението, което не бе оспорено от страните и не поражда никакви съмнения относно неговата правилност. Установеният посредством експертизата факт мотивира настоящия състав на съда да приеме, че пълномощното от л. 95 от гр.д.№ 771/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., в частта, в която документира упълномощителна сделка от Р. А. У. за адвокат Г. Д. от АК – П., е неистински документ, тъй като не е съставен от соченото за негов автор лице. В този смисъл същият не съставлява доказателство, годно да обоснове извод, че Р. А. У. е знаел за постановяването на Решение № 697/2009 от 18.01.2010 по гр.д.№ 2909/07 г. на ВКС, І г.о., респ. – за завеждането на гр.д.№ 771/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. към датата на приключване на последното - 14.07.2011 г. По тази причина и с оглед липсата на данни по гр.д.№ 771/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. за извършено връчване на съобщения и призовки лично на Р. А. У., следва да се приеме, че моментът на постановяване на решението по гр.д.№ 771/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. е ирелевантен от гледна точка преценката за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК. При наличните по делото данни не е налице основание да се приеме, че молбата с вх.№ 1000 от 06.02.2020 г., подадена от Р. А. У. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК на влязло в сила Решение № 697/2009 от 18.01.2010 по гр.д.№ 2909/07 г. на ВКС, І г.о. е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК. Ето защо атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на ВКС, І г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение