Определение № 2429 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2080/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. С. С., гражданин на Руската Федерация, чрез адвокат Х. Василев, против определение № 1513/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 885/2024 г. по описа на Административен съд – София-област. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради това, че административният съд е приел, че лицето кандидатства за възстановяване на българско гражданство. Иска се отмяна на оспореното определение. Ответната страна – Министърът на правосъдието, чрез юрисконсулт В. Христов, с писмено становище оспорва частната жалба като недоказана и неоснователна и моли оспореното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. С. С., роден на [дата]. в гр. Тюмен, Калининси район, Руска Федерация, гражданин на Руска Федерация, против мълчалив отказ на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 20549/2023 г., образувана по молба за придобиване на българско гражданство, и производството по делото е прекратено. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че А. С. С. е подал молба за придобиване на българско гражданство по чл. 15 от Закона за българското гражданство на 27.10.2023 г., като молбата е подадена в Дирекция „Българско гражданство“ на Министерство на външните работи. В молбата е посочено, че С. желае придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗБГ – единият родител на лицето е от български произход. Административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗБГ, съгласно която министърът на правосъдието е следвало да направи предложение пред президента на Република България в срок до 12 месеца, считано от датата на постъпването на молбата в Министерството на правосъдието, тъй като на С. не са били дадени указания за отстраняване на нередовности по нея. Следователно, предложението е следвало да бъде направено най-късно до 27.10.2024 г., с процесния случай – 28.10.2024 г., понеделник, работен ден. Съответно след тази дата започва да тече едномесечният срок за оспорване на непроизнасянето на административния орган. В настоящия случай жалбата до съда е подадена на 23.07.2024 г., съответно срокът за произнасяне на органът не е бил изтекъл, като също така не е бил издаден и административен акт. Именно поради това АССО приел, че така подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, поради което я оставил без разглеждане и прекратил образуваното съдебно производство. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗБГ министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация в срок от дванадесет месеца. В процесния случай, А. С. С. е подал молбата си на 27.10.2023 г., поради и което органът е следвало да се произнесе до 27.10.2024 г., което обаче е неделя, съответно до 28.10.2024 г. - понеделник, тъй като по делото няма данни на молителя да са давани указания за отстраняване на нередовности по преписката. Съгласно чл. 35, ал. 5 ЗБГ непроизнасянето на министъра на правосъдието в посочения срок подлежи на обжалване пред Административния съд - София област по реда на АПК. Срокът за оспорване за А. С. С. би настъпил ако органът не се произнесе до 28.10.2024 г. В процесния случай обаче жалбата до АССО е подадена на 23.07.2024 г., от където следва, че същата е преждевременно подадена. Относно изложеното в частната жалба, че административният съд е посочил, че С. иска възстановяване на българско гражданство, а той никога не е имал такова, следва да се посочи, че действително на едно място в определението е упоменато възстановяване на българско гражданство, но явно се касае за фактическа грешка, защото съдът е цитирал относимата към спора правна норма – чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗБГ. Въз основа на изложеното, определението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,