Определение № 1502 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 926/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. А., чрез адв. М. Д. против Решение № 1327 от 14.11.2023г. постановено по в.гр.д. № 1531/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна. С него е потвърдено решение № 691 от 03.03.2023г., поправено с решение № 756 от 07.03.2023г. постановено по гр.д. № 7447/2022г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 582, вр. чл. 576 от ГПК по предявения от С. Х. Г. с ЕГН [ЕГН] срещу А. С. А. с ЕГН [ЕГН] иск е прогласена нищожността на упълномощителна сделка обективирана в Пълномощно рег. № ....., том .... от 18.01.2022г. – заверка на подпис и рег. № ......., том ........... от ....... г. – заверка на съдържанието, издадено от М. П. П. – кмет на Кметство [населено място], поради неспазена форма – порок на нотариалното удостоверяване, с оглед липса на посочено място и адрес където е извършено удостоверяването, както и на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е обявен за недействителен Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.05.2022г., оформен в Нотариален акт № ...................г., дело №.......................г. по описа на нотариус Б. В. с район на действие ВРС, по силата на който С. Х. Г. е прехвърлила на А. С. А. правото на собственост по отношение на 3/4 ид.ч. от поземлен имот с ид. .................., находящ се в землището на [населено място], общ. В., ул. ..........................., целия с площ от 474 кв.м. и при граници имоти с идентификатори: .........................., ........................., .................., ...................., .................................. и ................................. По делото е постъпила молба от ищцата С. Х. Г., обективираща изявление за отказ от предявените искове и искане постановените решения да бъдат обезсилени и прекратено производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 233 от ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото. Когато отказът е направен пред въззивната или пред касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. С оглед на така направеното изрично волеизявление от ищцата по делото са налице предпоставките на чл. 233 от ГПК, поради което постановените невлезли в сила решения на първоинстанционния и на въззивния съд следва да се обезсилят, а производството по делото да се прекрати поради надлежно десезиране на съда. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение