Решение № 4385 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Л. В. Х. и Р. Е. Х., и двамата от град Кресна, Благоевградска област, подадена чрез упълномощения от тях адвокат Л. Кадийска, против Решение на Министерския съвет (РМС) № 602/29.08.2025 г., в частта, с която за отчуждените им съсобствени недвижими имоти, находящи се в землището на град Кресна, са определени обезщетения както следва: за имот с идентификатор 14492.34.57- 4091 лева; за имот с идентификатор 14492.34.57.1- 11129 лева и за имот с идентификатор 14492.34.53- 3135 лева. Жалбата е изпратена по подсъдност на Върховния административен съд с определение № 4741/20.10.2025 г., постановено по административно дело № 2141/2025 г. по описа на Административен съд- Благоевград. В жалбата се излагат доводи, че определеното с решението на Министерския съвет обезщетение не е справедливо и равностойно на пазарната стойност на отчуждените имоти. Поради това се претендира решението на Министерския съвет в тази му част да бъде изменено като съдът определи справедливо по размер парично обезщетение. Претендира се и заплащането на направените съдебни разноски. Ответникът- Министерски съвет на Република България, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител- правен съветник Янкова, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Твърди, че оценката на отчуждените имоти и сграда е извършена при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на заинтересована страна, в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител- юрисконсулт Пенев, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като присъди в негова полза и юрисконсултско възнаграждение. Министърът на финансите, в качеството му на заинтересована страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветанова, оспорва жалбата а оспореното решение на МС счита за валидно, правилно и законосъобразно. С оглед на това моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна- Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринова, също застъпва становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на жалбоподателите и становищата на страните, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е частично основателна. С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на Министерския съвет автомагистрала „Струма“ е обявена за обект с национално значение и за национален обект на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост (ЗДС). Със Заповед № РД-02-15-36/09.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план за обект: АМ „Струма“ Лот 3.2.2 – обходен път на гр. Кресна – част от дясно платно, от км 396+137 до км 400+340 и етапна връзка, засягащ земеделски и горски територии в землищата на гр. Кресна и с. Горна Брезница, община Кресна. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 32/15.04.2025 г., а с писмо изх. № АУ14-7 от 05.05.2025 г., МРРБ е удостоверило влизането й в законна сила. Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството си на инвеститор и на заинтересовано ведомство е инициирала процедура за отчуждаване на засегнати имоти и части от имоти – частна собственост за задоволяване на държавна нужда, за реализацията на посочения по горе обект: АМ „Струма“ Лот 3.2.2. С писмо изх.№ 24-00-1174/09.05.2025г. е изискала от Службата по вписванията- град Сандански информация за всички вписани сделки с имоти- земеделски, горски и урбанизирани територии, находящи се в засегнатите от участъка на АМ „Струма“ землища на град Кресна и село Горна Брезница, община Кресна. С договор № РД-37-39/08.05.2025г., сключен по Рамково споразумение № 53-00-13993/22.11.2022г., АПИ е възложила на "Сървей груп" ЕООД да изготви оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, полагащи се при отчуждаването на засегнатите имоти и части от имоти, находящи се в землищата на посочените по-горе населени места. В представения оценителски доклад със съответните приложения се съдържа експертна оценка на засегнатите имоти, изготвена при съобразяване на сделките, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката (т. е. за периода от 09.05.2024г. – 09.05.2025 г.). В доклада са описани използваните като аналози за определяне на пазарната стойност на земеделската земя четири пазарни сделки, информация за които е предоставена от Службата по вписванията в град Сандански (л.119 от АД 2141/2025г. по описа на Административен съд-Благоевград). Въз основа на тези сделки е изчислена осреднена цена в размер на 4306,24 лева/дка по отношение на земеделската територия. В доклада е посочено, че липсват сделки със сходни на отчуждаваните сгради в земеделската територия на град Кресна, поради което равностойното парично обезщетение е определено въз основа на осигурената за служебно ползване данъчна оценка на тези недвижими имоти. Посочено е, че в част от имотите, сред които попада и ПИ 14492.34.53 и които са с начин на трайно ползване лозе, овощна градина или друг вид трайни насаждения, липсват трайни насаждения, поради което в оценката на последните не са включени такива трайни насаждения. С писмо изх. № 04-16-2201/27.06.2025 г. председателят на УС на АПИ е отправил мотивирано искане до МРРБ и МФ за отчуждаване на имотите – частна собственост за задоволяване на държавна нужда, за изграждане на обект АМ "Струма", Лот 3.2.2. Към искането са приложени Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС; заповед №РД-02-15-36/09.04.2025г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, писмо изх.№ АУ14-7 от 05.05.25г. на МРРБ; актуални скици, данни и документи за собственост на засегнатите имоти, финансови обосновки и оценителски доклад. Посочен е и интернет-адресът, на който е достъпен одобреният проект на ПУП- Парцеларен план. Със съвместен доклад до МС (вх.№ 104-13-03/25.08.2025г.) министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за изграждане на националния обект. Видно от представената административна преписка, направеното предложение е придружено от финансова обосновка и е съгласувано от останалите министерства и ведомства без бележки и предложения. При тези факти е взето РМС № 602 от 29.08.2025 г., с което за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Струма“ Лот 3.2.2 - обходен път на гр. Кресна - част от дясно платно, от км 396+137 до км 400+340 и етапна връзка“, засягащ земеделски и горски територии в землищата на гр. Кресна и с. Горна Брезница, община Кресна, област Благоевград, съгласно одобрения ПУП – ПП, Министерският съвет е отчуждил имоти и части от имоти – частна собственост, подробно описани в приложението към него по вид, площ, местонахождение и собственици, като е определил и размера на паричното обезщетение за тях. Отчуждаването засяга изцяло поземлени имоти с идентификатори 14492.34.57 (т.110 от приложението)и 14492.34.53 (т.108 от приложението) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Кресна, обл. Благоевград, както и находящата се в имот № 14492.34.57 едноетажна производствена сграда с идентификатор 14492.34.57.1. (т.111 от приложението). Посочените два поземлени имота в землището на град Кресна, местността „Брего“ са собственост на Л. В. Х. и Р. Е. Х.. Същите са закупени от Л. Х. с нотариален акт № 117, том ІІІ, рег.№ 1639, дело № 499/2022г. като между страните не е спорно, че сделката е сключена по време на брака му с Р. Х.. Поземлен имот № 14492.34.57 е с площ 950 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, шеста категория. Поземлен имот № 14492.34.53 е с площ 728 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: лозе, шеста категория. В поземлен имот № 14492.34.57 е изградена полиетиленова оранжерия със стоманена конструкция с идентификатор 14492.34.57.1 с площ 555 кв.м., брой етажи-1. Съобразно представеното удостоверение за търпимост по § 127, ал.1 от ПР на ЗУТ (2003г.) във връзка с §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ (2015г.) с изх.№ 09-211/17.06.2025г. на Община Кресна, посочената оранжерия представлява търпим строеж. В съдебно заседание жалбоподателят Х. обяснява, че преди завземането на имотите, в ПИ 14492.34.53 също е имало оранжерия, чиято площ била около 199 кв.м. Същата била изградена през 2017 година по начина, по който била изградена и оранжерията в другия имот. Жалбоподателят признава, че не разполага нито със строителни книжа, нито с каквито и да било други документи за тази по-малка оранжерия. Не представя и доказателства относно статута й. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице – оценител на имоти по смисъла на § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице сочи, че след извършения оглед на място е установило, че и двата имота са завзети и на място няма запазени ситуационни белези. Вещото лице сочи, че в имот ПИ 14492.34.53 с НТП Лозе според ортофотоснимките преди завземането и от снимките, направени в административното производство, няма лозови насаждения, а е налична оранжерия, която не е отразена в кадастралната карта. Според вещото лице графично определената площ на тази оранжерия е около 193 кв.м. Експертът сочи, че изчислена след съобразяване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС и относимите сделки, сключени през периода 09.05.2024 г. до 09.05.2025 г. пазарната цена на ПИ 14492.34.53 възлиза на 3135 лева, а пазарната цена на ПИ 14492.34.57 възлиза на 4091 лева, като получените стойности са идентични с посочените в оценителския доклад. Доколкото по отношение на сградата не са налице пазарни сделки, които да бъдат използвани като аналози, вещото лице е разработило оценката в два варианта: при съобразяване на данъчната оценка на сградата, възлизаща на 5564,30 лева, както и използвайки еталон № 10 по строителен обзор на СЕК за едноетажна постройка – лек тип, като са въведени съответните корекции за вида на съоръжението. В първия вариант оценката на сградата възлиза на 11129 лева, а във втория вариант- на 51 809 лева. Това заключение съдът възприема изцяло като обективно и компетентно, съответно и на другите доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Върховният административен съд намира следното: Оспореното РМС е валиден административен акт, който е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му по чл. 34а, ал. 1 ЗДС правомощия. Спазени са и установените от чл. 34б, ал. 1 ЗДС изисквания за форма и съдържание. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми. Оспореното решение, в частта му, с която е определена оценката на отчуждената сграда с идентификатор 14492.34.57.1, е постановено в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. В останалата част- досежно определеното обезщетение за отчуждаваните поземлени имоти, решението съответства на материалния закон и неговата цел. С оглед разрешаването на основния спорен въпрос между страните- дали определеното обезщетение се явява равностойно и справедливо, следва да се очертае правната рамка, при която законодателството допуска принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди. Чл.17 от Конституцията на Република България установява принципа на защита на правото на собственост от закона и предвижда, че частната собственост е неприкосновена. Съгласно ал.5 на цитираната норма, принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Възможността за отчуждаване на имоти- частна собственост, поради възникнала държавна нужда, е уредена в ЗДС. Според чл. 32, ал. 1 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Посочените понятия "равностойно парично обезщетение", "пазарни цени", "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са дефинирани с разпоредбите на § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Според тях "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон (§ 1а, т. 1 ДР ЗДС). "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки (§ 1а, т. 2 ДР ЗДС). "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии (§ 1а, т. 4, б. "в" ДР ЗДС). Смисълът на понятието "равностойно парично обезщетение" е изяснен подробно и в Решение № 6 от 04.07.2006 г., постановено по к. д. № 5/2006 г., в което Конституционният съд приема, че адекватно би било това обезщетение, съответстващо на пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Във връзка с изясняването на това понятие следва да се съобрази и тълкуването на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във връзка с проведени процедури по отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди. В решенията си съдът трайно и непротиворечиво приема, че балансът между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни права, ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата "пазарна" стойност, определена по време на отчуждаването. В този смисъл е решението от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото „К. и други срещу България“. При така очертаната правна рамка следва да се приеме, че административният орган е определил правилно обезщетението за поземлени имоти с идентификатори 14492.34.53 и 14492.34.57. Изчисленото от вещото лице равностойно парично обезщетение за отчуждените два имота е идентично с изчисленото в административното производство. Това обезщетение е определено при условията на чл.32, ал.2 от ЗДС, като за аналог и в административното производство, и от вещото лице, са използвани четири сделки със земеделска земя, находяща се в землището на град Кресна, сключени в периода 09.05.2024г.-09.05.2025г. По делото не се събраха доказателства за осъществени други сделки, които биха могли да бъдат определени като аналогични. Посочената от жалбоподателите сделка по нотариален акт № 9, том ІІ, рег.№ 3400, дело № 198/2024г. не представлява такъв аналог, тъй като предметът й засяга земеделска земя с друг вид начин на трайно ползване от процесните имоти, собственост на жалбоподателя. Правилно в административното производство имотът с идентификатор 14492.34.53 е оценен като земеделска земя, а не като лозе, тъй като в него не е имало лозови насаждения и този факт не се оспорва от жалбоподателите. Напротив- жалбоподателят Х. признава в обясненията си в с.з., че в този имот не е имало лозови насаждения, а е била разположена оранжерия. Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, че в противоречие със закона административният орган не е определил никакво обезщетение за тази оранжерия с площ около 193 кв.м, разположена в ПИ 14492.34.53. Легалното определение за "оранжерия" се съдържа в §5, т.83 от ЗУТ- това е съоръжение за целогодишно или сезонно отглеждане на растителни видове, с трайна конструкция, със или без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и други. С оглед на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и по арг. от § 5, т. 38 ДР от ЗУТ, следва да се приеме, че законодателят е квалифицирал обектите тип "оранжерии" като строежи от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, което следва техните характеристики и предназначението им - за отглеждане на растения. Нормата на § 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи също определя оранжерията като един от видовете производствена сграда. В настоящия случай оранжерията с идентификатор 14492.34.57.1, която е с площ 555 кв.м, е нанесена в КККР именно като производствена сграда. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ за оранжерии с площ до 200 кв. м не се изисква разрешение за строеж, а по арг. от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква и одобряване на инвестиционни проекти. За изграждането им в земеделски земи обаче е приложимо правилото на чл.12, ал.3 от ЗУТ, както и правилата на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. В конкретната хипотеза в кадастралната карта такава сграда в ПИ 14492.34.53 не е нанесена. Освен това жалбоподателят не представя никакви доказателства, установяващи изграждането й при спазване на правилата на ЗУТ и цитираната по-горе наредба. Не представя и удостоверение за търпимост. Ето защо, при липсата на каквито и да било доказателства относно статута на тази сграда не може да се приеме, че са налице условията на ЗДС за определяне на обезщетение за нея. Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателите по отношение на определеното обезщетение за отчуждаването на сградата с идентификатор 14492.34.57.1. Съобразно доказателствата по административната преписка и представеното от вещото лице заключение, административният орган е определил това обезщетение, прилагайки чл.96, ал.1 от ППЗДС, съгласно който при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Изчислено така- въз основа на служебно издадената от община Кресна данъчна оценка, обезщетението възлиза на 11 129 лева. Вещото лице е разработило оценката и във втори вариант- като подобрение, използвайки еталон № 10 по Строителен обзор на СЕК- едноетажна постройка –лек тип, като са въведени корекции за вида на съоръжението. Изчислено по този начин, обезщетението възлиза на 51 809 лева. Съдът намира, че следва да кредитира втория вариант на даденото заключение. На първо място следва да се посочи, че процесната сграда не е в урбанизирана територия или устройствена зона, а в земеделска такава. На второ място съдът съобрази тълкуването и разрешенията, дадени в цитираните по-горе решения на Конституционния съд и на ЕСПЧ по делото „К. и други срещу България“. В мотивите по това дело съдът приема, че условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса, като размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. е. към датата на отчуждаването му имота (§ 63, § 74 и § 107). Въз основа на гореизложеното съдът приема, че размерът на обезщетението следва да отразява стойността на отчуждения имот към момента на отчуждаването, когато фактически е отнето правото на собственост на жалбоподателя. На тези условия отговаря вторият вариант от заключението на вещото лице, което определя стойността на отчуждената сграда в размер на 59 342 лв. Така определената оценка по същността си представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на закона и гарантира съразмерност между отнетото право и присъденото обезщетение. Този извод е в съответствие и с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика, както изискват разпоредбите на чл. 32, ал. 1 от ЗДС и чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Противното би довело до непропорционална намеса и липсата на справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и изискването за защита правата на собственост на жалбоподателя. По така изложените фактически и правни съображения депозираната жалба се явява частично основателна. Оспореното РМС следва да се измени, като размерът на паричното обезщетение, определено за сградата с идентификатор14492.34.57.1., се увеличи от 11 129 лева на 51 809 лева, равняващи се на 26 489,52 евро. В останалата й част жалбата следва да бъде отхвърлена по изложените по-горе съображения за законосъобразно определяне на обезщетението по отношение на отчуждените поземлени имоти. С оглед изхода на спора и частичната основателност на жалбата, разноски не следва да се присъждат, а да се понесат от страните така, както са направени.