Определение № 147 от 01.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 5194265/27.11.2018 г. на Х. Г. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 5118/26.07.2018 г. по възз. гр.д. № 14991/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 81/22.08.2017 г. по гр.д. № 34574/2014 г. на РС – София. Твърди се, че са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В писмен отговор ответната страна ВСУ „Любен Каравелов” – гр.София, представлявано от юрисконсулт Кр.Т., поддържа становище, че молбата е недопустима за разглеждане като просрочена, както и че липсва точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката по чл. 307, ал.1 ГПК, съобрази следното: Съгласно разясненията, дадени с ТР №7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения само на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 и чл. 304 от ГПК основания. Затова не е достатъчно в молбата за отмяна молителят да твърди неправилност на влязлото в сила решение, а следва да изложи факти, обуславящи някое от основанията за отмяна, както и да представи доказателствата, относими към съответния фактически състав. В разглеждания случай в молбата за отмяна са изложени твърдения за неправилност на атакуваното решение, поради необсъждане на факти, обстоятелства и доказателства от страна на съда, за процесуално незаконосъобразни действия на съда във връзка със събирането на доказателствата и задължението да се съдейства на страните при упражняването на процесуалните им права. Тези доводи за неправилност на съдебния акт съставляват касационни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, но не могат да служат като основание за исканата отмяна по чл. 303 ГПК. Съгласно приетото по т.10 от ТР №7/ 31.07.2017г. на ОСГТК, наличието на точно и мотивирано изложение от страната с излагане на факти и твърдения, които съдът би могъл да подведе под някой от фактическите състав на чл.303 ГПК, е условие за редовността й, а липсата на такова изложение налага оставянето й без движение. В случая, соченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, обуславя като изискване за редовност на молбата не само задължение да се представят писмените документи, но и страната да посочи ясно и точно – кои са новооткритите доказателства; каква е връзката им със спора; кога и при какви обстоятелства е узнала за тези доказателства, с оглед преценката за допустимост на молбата за отмяна. Фактическият състав на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не включва факти и доказателства, които са били представени и обсъждани при разглеждането на делото в инстанциите, нито нововъзникнали след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Във връзка с основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК молителят следва да посочи – кое е постановлението на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, но на него е основано атакуваното решение. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да се остави без движение като се укаже на страната да представи ясно, точно и конкретно изложение на фактическите си твърдения, обосноваващи поддържаните основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за отмяна, относимите за тях доказателства и да ги приложи, съответно начина и датата на узнаването им. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение