Определение № 952 от 22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6311/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1789/07.08.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2356/2014, с което е отменено решението на Софийския градски съд от 08.01.2014г., допълнено с определение от 11.04.2014 г. по гр.д. № 13046/2012, като са отхвърлени предявените от Й. И. Г. срещу А. Г. И., съпругата му Ц. Б. И. и [фирма] искове за прогласяване нищожността на договорна ипотека на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване за нищожно на същото основание във вр. чл. 44 ЗЗД на пълномощно за учредяване на договорната ипотека и за прогласяване за нищожно на основание чл. 576 ГПК във вр. чл. 578, ал. 4 ГПК на същото пълномощно. Касаторът Й. И. Г., представляван от пълномощника му адв. Е. П. от САК счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос необходимо ли е в съдържанието на пълномощното, което ще послужи за сключване на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, да се съдържат съществените елементи от ипотечния договор /или някои от тях/, а именно да е определен или определяем размерът на задължението, което се обезпечава, лихвите и условията за предсрочна изискуемост, който се разрешава противоречиво от съдилищата. С определение № 64/16.02.2016 на Върховния касационен съд по настоящото дело производството е спряно до приемане на Тълкувателно решение по т.д. № 5/2014 на ВКС, ОСГТК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че в т. 1 ТР № 5/2014, ВКС, ОСГТК е прието, че за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр. нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславя решението по делото, но той не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение