Определение № 433 от 09.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2201/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответниците С. В. и „С. В.“ ЕООД срещу разпореждане на Пловдивски апелативен съд за връщане на частна жалба с искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът „ХипоКредит“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. Предварително следва да се отбележи, че въпросът за предоставянето на правна помощ по отношение на всички ответници е окончателно решен с влязлото в сила определение на първоинстанционния съд от 19.05.2017 г. С обжалваното разпореждане апелативният съд е върнал подадената от четиримата ответници частна жалба вх. № 739/28.01.2019 г., като по отношение на ответниците-жалбоподатели е мотивирал разпореждането си със съображения за пропуснат срок за обжалване. Обжалваното с върнатата частна жалба разпореждане № 1394/14.12.2018 г. е било редовно съобщено с връчване на препис на жалбоподателите на 14.01.2019 г., съответно срокът за обжалването му е изтекъл на 21.01.2019 г., понеделник (присъствен ден). Върнатата частна жалба е била подадена по пощата на 23.01.2019 г. и е постъпила в съда на 28.01.2019 г. Следователно същата е подадена след едноседмичния срок за обжалване, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което правилно въззивният съд е постановил връщането й. Изложеното в частната жалба оплакване, че срокът за обжалване е бил пропуснат поради причини, различни от посочените в обжалваното разпореждане, изразяващо несъгласието на жалбоподателите, е неоснователно – нито въззивният съд е обсъждал причини за пропускането на срока (неотносими към проверката по чл. 275, ал. 2 ГПК), нито такива причини са изложени в частната жалба. С тези мотиви съдът