Определение № 5496 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4622/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на „Окиен Ауто“ ООД, приподписана от упълномощен адвокат Й. Станчева, против определение № 428 от 13.03.2026 г., постановено от Административен съд – Шумен, по адм.д. № 116/2026 г.

1. Частният жалбоподател оспорва извода на съда, че правният спор е компетентността на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, тъй като предметът на първоначално подадената му жалба не е законосъобразността на административен акт по ЗОП, а фактическо бездействие на кмета на Община Шумен, което КЗК няма правомощията да санкционира по реда на чл. 256 АПК. Това, според жалбоподателя, представлява отказ от правосъдие чрез формалистично тълкуване на закона.

2. Счита, че обжалваното определение му е връчено при допуснато грубо нарушение на чл. 7, ал. 2 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, тъй като приложеният към съобщението документ не притежава характеристики на препис съгласно Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/. Поддържа, че съобщаването е извършено и при грубо нарушение на правилата за конфиденциалност и защита на личните данни, тъй като документите са връчени без плик.

3. Изразява становище, че първостепенният съд, макар да е цитирал депозираното допълнение към жалбата, е игнорирал необходимостта от произнасяне по исканите незабавни съдебни мерки.

4. Развива доводи, че като е преквалифицирал производството като такова, което следва да се разгледа по реда на ЗОП, административният съд индиректно го е задължил да заплати държавна такса, която надхвърля многократно таксата по АПК.

Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл. 256 АПК, както и да бъдат дадени указания на съда да се произнесе по направените искания за незабавни съдебни мерки и налагане на глоба на кмета на Община Шумен.

По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „Окиен Ауто“ ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 230 АПК.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното определение № 428 от 13.03.2026 г. е оставена без разглеждане жалбата на „Окиен Ауто“ ООД срещу неоснователно бездействие на кмета на община Шумен, в качеството му на възложител по процедура с УНП 00138-2025-0006; производството по административно дело № 116 по описа за 2026 г. на Административен съд – Шумен е прекратено; жалбата, ведно с приложенията към нея, е изпратена по компетентност на Комисията за защита на конкуренцията. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав е приел, че правоотношенията, произтичащи от актове и действия по повод условията и реда за възлагане на обществени поръчки, в това число действия/бездействия на възложител в процедура по възлагане на обществени поръчки, на национално ниво са регламентирани от Закона за обществени поръчки /ЗОП/. Съобразил е, че специалният закон разписва и реда, по който заинтересованите лица могат да обжалват законосъобразността на решения, действия или бездействия на възложители на обществена поръчка. Подробно е разгледано съдържанието на разпоредбите на чл. 199, ал.1, чл. 215, ал.1 и чл. 216, ал.1 ЗОП, което е дало основание на първостепенния съд да приеме, че делото не е подведомствено на съда, а на Комисията за защита на конкуренцията, която следва да направи преценка както за допустимостта на жалбата, с оглед заявения предмет на защита, така и на нейната основателност. По аргумент от нормата на чл. 130, ал. 4 АПК е формиран извод, че подадената жалба следва да се препрати по подведомственост на КЗК и едва след като редът по ЗОП бъде изчерпан, в случай че жалбоподателят не е удовлетворен от решението на органа по преразглеждането, за него ще е налице правна възможност да оспори акта на Комисията по съдебен ред пред Върховния административен съд.

Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, които изискват неговата отмяна.

Не се констатират допуснати съществени процесуалния нарушения относно съобщаването на постановеното определение. Според приложеното по първоинстанционното дело съобщение, препис от определение № 428 от 13.03.2026 г., постановено от Административен съд – Шумен, по адм.д. № 116/2026 г., е връчено на оспорващото дружество на адреса посочен в жалбата, на 20.03.2026 г., лично на управителя А. О. И.. С това връчване са изпълнени изискванията на чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137, ал. 1, изречение първо АПК, предвид характера на търсената съдебна защита и обстоятелството, че дружеството не е било призовавано в производство пред административния орган. Евентуално допуснати нарушения на ПАС при оформяне на преписа на съдебния акт, приложен към съобщението, не са накърнили правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният се е запознал със съдържанието на акта и е подал жалба в законоустановения срок. Валидно настъпилите правни последици от връчването не са го лишили от възможността да организира защитата си и да сезира надлежно касационната инстанция. Освен това, след като препис от постановеното определение е връчено на самия управител на дружеството, не са налице твърдените нарушения на правилата за конфиденциалност и защита на личните данни.

Първостепенният съд точно е установил, че предмет на оспорване е бездействие по задължение, произтичащо от чл.106 ЗОП и чл. 51 ППЗОП, както и неизвършване на фактическите действия по оценка и класиране, които органът е длъжен да извърши по силата на закона. Съобразил е, че търсената съдебна защита е във връзка с обявената обществена поръчка с предмет „Поддръжка, техническо обслужване и ремонт на леките автомобили и товарни автомобили до 3,5 тона, собственост на Община Шумен“ – УНП 00138-2025-0006, в която оспорващото дружество „Окиен Ауто“ ООД е участник. В рамките на възлагателната процедура, със заповед № е-ЗОП 2025-0006-01/18.02.2025 г. кметът на Община Шумен е назначил комисия, която е разгледала представената от дружеството оферта за обособени позиции 1, 2 и 5. Комисията е приела, че участникът отговаря на изискванията за лично състояние, но не е удостоверил изцяло съответствие с част от критериите за подбор. С оглед на тези констатации, помощният орган на възложителя е взел решение, че „Окиен Ауто“ ООД следва да представи нов ЕЕДОП и/или други документи, които съдържат нова информация, да допълни или поясни представената информация в срок до 5 дни от датата на получаване на съставения протокол № 1. Първостепенният съд е установил, че дружеството е депозирало необходимите документи в срок. Впоследствие, със заповед от 18.08.2025 г., възложителят е удължил срока за работа на комисията до 180 дни, извършил е промени в състава ѝ, а на 19.08.2025 г. е изискал от участниците потвърждение на срока на валидност на офертите, което „Окиен Ауто“ ООД е предоставило. От приложените по делото доказателства не се установяват последващи действия на помощната комисия или на самия възложителя, както и издадени актове по повод процесната обществена поръчка. При така констатираните факти, решаващият съдебен състав правилно е приел, че правоотношенията, произтичащи от актове и действия по повод условията и реда за възлагане на обществени поръчки, в това число действия/бездействия на възложител в процедура по възлагане на обществени поръчки са регламентирани в ЗОП. Налице е конкуренция между правилото на поведение, извличано от разпоредбите на АПК и ЗОП. Разпоредбите на ЗОП съдържат правни императивни и диспозитивни норми, представляващи специален закон досежно висящия предмет на спора. Принципът, датиращ от римското право - Lex specialis derogat generali е възприет от българския законодател и се свежда до осигуряване примат на специалния закон над общия в случая на конкуренция на техни правни норми. Специалният закон, какъвто в случая е Законът за обществените поръчки, дерогира разпоредбите на общите процесуални закони, относно реда за обжалване. Съобразно изричната норма на чл. 196, ал. 5 ЗОП на обжалване по реда на тази глава /Глава двадесет и седма - Производство по обжалване/ подлежат и действия или бездействия на възложителя, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата. Първостепенният съд обосновано е счел, че по правилата на чл. 199, ал. 1 ЗОП жалбата се подава до Комисията за защита на конкуренцията с копие и до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва, и едва след като органът по преразглеждането се произнесе по тази жалба, за оспорващото дружество е налице правна възможност да оспори правораздавателния му акт пред Върховния административен съд в сроковете по чл. 216, ал. 1 или чл. 216а, ал. 1 ЗОП, в зависимост от вида на акта. Следователно, противно на твърденията на частния жалбоподател, в случая не е налице отказ от правосъдие, защото съдът не е отказал неоправдано да разгледа подадената до него жалба, а я е изпратил на специализирания държавен орган, който е оправомощен да се произнася като първа инстанция по същество на правния спор относно прилагането на ЗОП. Ето защо жалбата против процесното бездействие на кмета на Община Шумен във връзка с обществената поръчка с предмет „Поддръжка, техническо обслужване и ремонт на леките автомобили и товарни автомобили до 3,5 тона, собственост на Община Шумен“ – УНП 00138-2025-0006, следва да се разгледа от Комисията за защита на конкуренцията, след преценка на процесуалните предпоставки за нейната редовност и допустимост.

Възражението, че таксата за образуване на производство пред КЗК представлява икономическа бариера за дружеството – жалбоподател, не следва да се обсъжда, предвид законосъобразните изводи на първостепенния съд относно процесуалния ред за реализиране на търсената съдебна защита. Размерът на дължимата държавна такса е нормативно определен в чл. 220 ЗОП, който препраща към Тарифата за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд, приета с ПМС № 73 от 5.04.2016 г., обн., ДВ, бр. 28 от 2016 г., последно изм. и доп., бр. 107 от 2018 г. Преценката дали размерът на дължимите такси препятства правото на обжалване и дали преследва легитимна цел е предоставена на законодателя.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че първостепенният съд съдът е игнорирал необходимостта от произнасяне по исканите незабавни съдебни мерки, като единствено е цитирал допълнението към жалба с рег. № ДА-01-666/04.03.2026 г. В разглеждания случай предмет на оспорване са действия/бездействия на възложителя в рамките на процедура по ЗОП, а не неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, поради което липсва първата и основна предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 304 АПК. Въпросът дали са налице условията кметът да бъде задължен да се произнесе с финализиращ възлагателната процедура акт, като му бъде определен срок за това, е въпрос по съществото на спора и този въпрос не може да бъде разрешен от първостепенния съд, при положение че делото не му е подведомствено. Възраженията за претърпени тежки имуществени вреди, породени от твърдяното бездействие на кмета на Община Шумен, който са въведени с допълнението към първоначално подадената жалба /л. 13 и л. 14 от първоинстанционното дело/, са предмет на разглеждане в самостоятелно последващо производство по реда на чл. 218 ЗОП, при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 АПК. Като е достигнал до правен извод, че делото не е подведомствено на съда, а на Комисията за защита на конкуренцията, изпратил е на КЗК сезиращата жалба и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство, административният съд е постановил правилен съдебен акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 130, ал. 4, изр. 2 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,