Определение № 8 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2020 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх.№ 6122/04.08.2020 г./п.кл. от 03.08.2020 г./, подадена от М.-А. В. Г. чрез адвокат Ю. О. от АК-Д., с която се иска допълване на определение № 200/13.07.2020 г. по гр.д.№ 1722/2020 г. на ВКС, ІV г.о. и присъждане на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие за изготвяне на писмен отговор на молбата за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№ 1190/2017 г. на Районен съд Добрич. От В. Г. Й. не е подаден писмен отговор. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, с оглед на което е допустима, а по същество и основателна, поради следното: Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, според чл.81 ГПК. Страната по делото има право на разноските по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза. Съдът присъжда само онези разноски на спечелилата страна по делото, които е доказала, че са извършени с надлежни писмени доказателства. В случая, с отговора на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, молителката е поискала присъждане на разноските в производството по приложения договор за правна защита и съдействие (л.39), в който се посочва, че договореното възнаграждение от 400 лева е заплатено в брой, Съгласно разясненията в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ако адвокатското възнаграждение е платено в брой, договорът за правна помощ има значението на разписка и удостоверява получаването на сумата, както е в случая. Предвид гореизложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение