Определение № 136 от 07.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 178/2021 г.

Производството по делото е образувано по жалба на А. В. С. от [населено място], вписан в състава на АК-Русе срещу решение на Адвокатския съвет-Русе, обективирано в протокол № 16/29.10.2020 г, с което се отказва временно преустановяване на адвокатската професия на адв.С., тъй като не са налице предпоставките по чл.23 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателят подържа, че решението е неправилно, немотивирано и противоречи на чл.6 ал.2 пр.2 от Конституцията, предвиждащ забрана за всякакви ограничения на права или привилегии на лицата, относно лично и обществено положение или имуществено състояние.Отказът е дискриминационен, тъй като след като бъде веднъж отписан от Адвокатската колегия, адвокатът ще следва да заплати нова такса за последващо вписване, т.е да заплати отново за право, което вече е придобил. Поради това жалбоподателят счита, че следва бъде признато правото му на временно преустановяване на упражняването на адвокатска професия.Моли съда да отмени посоченото решение и постанови съдебен акт, с който да се произнесе по съществото на спора, като уважи жалбата му. Ответникът по жалбата –Висш адвокатски съвет оспорва същата, по съображения изложени от процесуалния му представител адв.А., която заявява, че жалбата е недопустима, респ.неоснователна, а решението- законосъобразно. От данните по делото се установява следното: Жалбоподателят е вписан като адвокат в Адвокатска колегия-гр.Русе. Със заповед № 1/8.10.20 г на управителя на НЗОК, след участие в конкурс е назначен на длъжност „старши юрисконсулт“ в отдел „Административно и правно обслужване“ на РЗОК-Русе и е встъпил в длъжност на 12.10.2020 г.По тази причина С. е подал заявление за временно преустановяване упражняването на адвокатска професия, на основание чл.23 ал.1 ЗА.С решение, обективирано в протокол № 16 от 29.10.2020 г е отказано временното преустановяване на адвокатска професия на адв.С., тъй като не са налице предпоставките по чл.23 от Закона за адвокатурата.Това решение е обжалвано от А. С. пред Висшия адвокатски съвет, който с решение от 11.12.20 г по протокол № 76/11.12.20 г е оставил без уважение жалбата му.Прието е, че решението на АК-Русе е законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на изискванията на материалния закон, при липса на процесуални нарушения и в съответствие с константната практика на ВКС. ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е процесуално недопустима. Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в предвидените в закона случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол, както следва: 1/ решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия /чл. 7 ЗАдв/; 2/ решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р България /чл. 10, ал. 5 ЗАдв/; 3/ решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати /чл. 16, ал. 4 ЗАдв/; 4/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества /чл. 53, ал. 2 ЗАдв/; 5/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия /чл. 61, ал. 4 ЗАдв/. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Това е така, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, е установено, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се като в съответствие с това принципно положение е регламентираната в чл. 88, ал. 5 ЗАдв възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред Висшия адвокатски съвет, като решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи, пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този смисъл е налице и трайно установена съдебна практика на Върховния касационен съд /определение № 1 от 05.01.2011г. по гр.дело № 1869/2010г. на ІV г.о. на ВКС; определение № 366 от 05.11.2014 г. по гр. дело № 4883/2014 г. на ІV г.о. на ВКС; определение № 22 от 27.01.2015г. по гр. дело № 6379/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение № 236 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 2803/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Доколкото в случая обжалваните решения на Висшия адвокатски съвет не попадат в изчерпателно изброените от законодателя в ЗАдв актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, подадената жалба на адв.А. С. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. При този изход на делото, определението, с което е даден ход на делото по същество следва да бъде отменено, подадената жалба като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,