Определение № 578 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2971/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба от синдика на [фирма] – в несъстоятелност А. Г. К. срещу решение № 42/15.02.2013 г. по в.т.д. № 672/2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, с което е потвърдено решение № 179/30.07.2012 г. по т.д. № 268/2011 г. на Добрички окръжен съд /Д./, отхвърлящо иск на настоящия касатор срещу длъжника [фирма] – в несъстоятелност и [фирма] / [фирма]/ по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр.20/2013 г. За да приеме, че искът за прогласяване нищожност на законна ипотека в полза на [фирма] е неоснователен, ВАС е приел, че предмет на уредената нищожност в чл.646 ал.2 т.3 ТЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр.20/2013 г. са само обезпечения „учредени” от длъжника, докато предмет на претендираната относителна недействителност е вписана при условията на чл.60 ал.4 ЗКИ законна ипотека, която е преобразуващо право на кредитора, а съгласието на длъжника не е елемент от фактическия учредителен състав. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Съгласно задължителните за съдилищата постановки по т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай след образуването на касационното производство, с § 8 от ПЗР на ЗИДТЗ, чл.646 ал.2 ТЗ е изменен /ДВ бр.20/2013 г./. С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С решение № 4/11.03.2014 г. по к.д. № 12/2013 г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14 ал.1 и 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013 г./ и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. Предявеният иск не е оттеглен от синдика, каквато възможност му дава §14 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ТЗ /ДВ бр.20/2013 г./. С оглед новата разпоредба на чл.646 ал.2 ТЗ, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка относно евентуалната допустимост на иска, предявен от синдика на [фирма] в несъстоятелност по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр.20/2013 г. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл.649 ал.6 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът: