Определение № 8872 от 26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2023 г.

ВАСПърво отделение26.09.2023 г.докладчик Румяна Лилова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Определение от 04.05.2023 г., постановено по адм. д. № 7306 по описа на Административен съд София - град за 2017 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на З. Стоева - Гогова за отмяна на уведомление по чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издадено на основание Допълнително решение № 3659 от 01.06.2022 г., постановено по адм. д. № 7306 по описа на АССГ за 2017 г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от З. Стоева - Гогова, чрез адв. С. Гогов, срещу Определение от 04.05.2023 г., постановено по адм. д. № 7306 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С него е оставено без уважение искането на настоящата частна жалбоподателка за отмяна на уведомление по чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), издадено на основание Допълнително решение № 3659 от 01.06.2022 г., постановено по адм. д. № 7306 по описа на АССГ за 2017 г. В частната жалба се поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно определил предмета на оспорването пред него. Твърди се, че АССГ бил сезиран с искане за отмяна на разпореждането на съда за издаване на уведомление по чл. 182 ДОПК, което подлежи на отмяна от постановилия го съд, а не с жалба срещу самото уведомление. Излагат се доводи за неправилност на това разпореждане. Въз основа на изложеното в частната жалба се иска отмяната на обжалваното определение и се прави искане за присъждане на сторените разноски. Ответникът по частната жалба – БНБ я оспорва в представен по делото писмен отговор. Поддържа теза, че с направеното пред АССГ искане Стоева претендира пререшаване на въпроса относно разноските по приключилото с влязло в сила съдебно решение по същество съдебно производство. Частната жалба изхожда от надлежна страна, предявена е в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по съображения, свързани с допустимостта на обжалвания съдебен акт. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на настоящата частна жалбоподателка за отмяна на уведомление по чл. 182 ДОПК, издадено на основание Допълнително решение № 3659 от 01.06.2022 г., постановено по адм. д. № 7306 по описа на АССГ за 2017 г. За да постанови това, първоинстанционният съд е приел, че искането, с което е сезиран е процесуално недопустимо. Мотивирал се е с разсъждения по въпросите относно постановените съдебни актове по адм. д. № 7806 по описа на АССГ за 2017 г., подаваните жалби, произнасянето от страна на Върховния административен съд по адм. д. № 6279 по описа на този съд за 2022 г. и правомощията на АССГ за отмяна на постановено от него съдебно решение. Определението е валидно, но е недопустимо. Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка, че съдът неправилно определил предмета на оспорването. Ясно и недвусмислено в предявената на 25.04.2023 г. молба, чрез адв. С. Гогов, е направено искане за отмяна на уведомление за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 2 ДОПК по причина, че издаването му представлява незаконосъобразно процесуално действие. След подаване на посочената молба не е последвало друго изявление от подателя й, в това число не е направено изменение или уточнение на отправеното до съда искане. Въпреки това, определението на АССГ се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Правилно е становището на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на заявеното от настоящата частна жалбоподателка искане, обективирано в молбата й от 25.04.2023 г., което е вписано в мотивите на определението. Неправилно обаче, въпреки тази правилна преценка, съдът е оставил без уважение молбата на основание изложените в него мотиви. Уведомлението по чл. 182, ал. 2 ДОПК не разкрива признаците на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 - 4 АПК. За защитата срещу него е неприложим редът на Раздел първи от гл. Х на АПК. То не съставлява и действие на принудително изпълнение, за да се приеме, че срещу него е допустима защита по гл. 28 ДОПК. Ето защо, при липсата на предмет на търсената от съда защита, след обезсилване на първоинстанционното определение, искането на З. Стоева – Гогова, заявено в молбата й от 25.04.2023 г. за отмяна на уведомлението по чл. 182, ал. 2 ДОПК следва да бъде оставено без разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

7