Определение № 2 от 03.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3994/2018 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на К. И. Б. против определение от 09.10.2018г по ч.гр.д № 2313/2018г на Софийски апелативен съд, подлежащо на обжалване в частта ,с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател на основание чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба срещу постановено по делото определение, указана в размер на 15 лева. Частният жалбоподател поддържа неправилност на атакувания съдебен акт, като незаконосъобразен и необоснован и противоречащ на материалите по делото Върховен касационен съд, ІІІ г.о, намира следното: Жалба е процесуално допустима по реда на чл. чл. 274 ал.2 от ГПК,като подадена в срок от легитимно лице срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество ,частната жалба е основателна: По постъпила касационна частна жалба срещу потвърждаването на преграждащо определение за прекратяване на гр.д № №696/2017г на Пернишки ОС, Софийски апелативен съд е дал указания с разпореждане от 14.06.2018г, включително за внасяне на 15 лв. държавна такса, макар че с определение от 27.04.2018г. Пернишки ОС е освободил ищеца и частен жалбоподател от внасяне на държавна такса в производството предвид представена декларация за материално и имотно състояние. Поради указанието, жалбоподателят К. Б. е заявил отново молба за освобождаване от исканата държавна такса в размер на 15 лева, като е представил отново и декларация от 09.07.2018г., според която не притежава недвижимо имущество, хронично болен е, не получава заплата и наеми, рента, дивиденти, фирмата му на ЕТ е заличена след несъстоятелност, получава пенсия за инвалидност от 230 лв, женен е от 2016г в режим на разделност със съпругата си. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е отказал на касатора да бъде освободен от държавна такса при частно обжалване, като не е взел предвид декларацията по смисъла на чл. 83 ал.2 т.1-6 от ГПК, Позовал се е на служебно известни му данни по гр.д №3167/2018г на САС, че ищецът има недвижимо имущество което не е декларирал ,тъй като по партида на ищеца (изискана по цитираното дело справка от АгВп) имало вписана възбрана на дворно място и вила в кв. Д., ул. №506,,от което можело да се направи извод за съществуваща пристройка, получена по делба. Настоящата му съпруга е дарила на общите им деца съсобствен между двамата имот на ул. Д. Ц. [населено място] с нот. акт от 23.04.2014г. Определението е неправилно.Софийски апелативен съд не е имал основание да ревизира постановеното освобождаване на ищеца от държавна такса .При данните, изтъкнати от състава като известни му служебно, не се касае за констатации по смисъла на чл.83, ал.2,т.7ГПК ,а за предположения. Изводите за притежавано недвижимо имущество от К. Б. са необосновани, доколкото фактите,посочени в определението, обективно не подкрепят направените изводи в опровергаване на декларираните обстоятелства. Въз основа на декларацията ищецът и частен жалбоподател е бил освободен от държавна такса в производството с определение, което Софийски апелативен съд не е имал основание да изменя. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІг.о