Решение № 1071 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7960/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1) касационна жалба от Председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) срещу Решение № 20404/13.06.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 2087/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение № РС-228-(1)/12.11.2024 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 58, ал.5, т.1 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели (ЗПРПМ) е отхвърлено искането на „Арсенал“ АД за обявяване на недействителност на патент за изобретение рег. № BG67048В1, с наименование „Реактивен двигател за 80мм неуправляема авиационна ракета“ с притежател „Бул-ер Интернешънъл“ ЕООД Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е допуснал същество процесуално нарушение като се е произнесъл по промишлената приложимост на процесното изобретение, тъй като нито в искането, сезирало ПВ, нито последващата разменена кореспонденция между спорещите страни не са навеждани никакви доводи в тази насока, поради което този въпрос не е бил спорен между страните, не е бил изследван в оспореното решение, нито пък в жалбата, сезирала съда е имало възражения в тази връзка, а съдът произнасяйки се по този критерий е излязъл извън предмета на спора. Позовава се на конкретни разпоредби от Наредбата за разглеждане на спорове по Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, а именно чл. 20, ал. 5, който сочи, че съставът по споровете проучва основанията и доказателствата, посочени от страните по спора. Заключава, че органът не може да се отклонява от обхвата, в който искателя иска произнасяне, поради което проверява единствено основанията наведени в искането в контекста на мотивите и представените доказателства. Освен това обосновава, че съдът е приложил неправилно тълкуване на критерия промишлена приложимост, като сочи, че анализ на „ползата“ от съответното изобретение не влиза в обхвата на промишлената приложимост, тъй като изобретението може да е промишлено приложимо без непременно това да води по-добри икономически резултати или други „ползи“, за да бъде предпочетен за производството в промишлеността. Сочи, че на основание чл. 10 ЗПРПМ от значение за промишлената приложимост е да се докаже, че предметът на изобретението може да бъде произвеждан или многократно използван, в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство, а в случая това въобще не е спорно. Освен това сочи, че анализ на новост и изобретателска стъпка се извършва само и единствено по отношение на промишлено приложими изобретения, което е още един аргумент, че страните са съгласни, че процесното изобретение е промишлено приложимо, но оспорват наличието на новост и изобретателска стъпка. Накрая оспорва решението в частта за разноските, като сочи, че съдът е постановил отмяна на оспореното решение, но не с мотиви основани на заключението на вещото лице по изготвената съдебна експертиза, поради което е несправедливо разноските за служебно допусната от съда експертиза да бъдат понесени от ПВ. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а по същество първоначалната жалба срещу решението на председателя на ПВ да бъде отхвърлена. Претендира и разноски за две инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. 2) касационна жалба от „Бул-ер Интернешънъл“ ЕООД срещу Решение № 20404/13.06.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 2087/2025 г. Касаторът „Бул-ер Интернешънъл“ ЕООД, на първо място счита обжалваното решение за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на спора. Сочи, че в нито един момент на спора пред административния орган не е заявяван довод във връзка с промишлената приложимост на изобретението, поради което този критерии не е бил спорен между страните и съответно не е бил предмет на проверка от административния орган. Искането за обявяването на недействителност на патента е обосновано само с доводи за другите два критерия за патентоспособност, а именно „новост“ и „изобретателска стъпка“, поради което административният орган се е произнесъл само относно тях в оспореното решение на председателя на ПВ, тъй като е обвързан от пределите на искането. Отделно развива аргументи за необоснованост на решението на съда, като намира за неправилен извода на съда, че административният орган не е взел предвид критерия „промишлена приложимост“, когато е преценявал патентоспособността на изобретението. Сочи, че промишлената приложимост е безспорна, доколкото по преписката има данни, че „Арсенал“ АД произвежда изобретението отпреди приоритетната дата на заявката за патент, както и по обстоятелството, че при провеждане на експертиза по същество на заявка за патент първо се проверява промишлената приложимост и едва тогава се прави анализ на другите два критерия съгласно чл. 57 от Наредбата за оформяне, подаване и разглеждане на заявки за патенти за изобретения и полезни подели. Заключава, че самият факт, че е проведена експертиза по същество води до извод, че изобретението е промишлено приложимо. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а по същество първоначалната жалба срещу решението на председателя на ПВ да бъде отхвърлена. Претендира и разноски за две инстанции съгласно списък. Ответникът по касационните жалби – „Арсенал“ АД ангажира становище само по касационната жалба на „Бул –Ер Интернешънъл“ ЕООД, като счита същата за неоснователна. Сочи, че съгласно чл. 168, ал.1 АПК съдът проверява законосъобразността на административния акт на всички основания за оспорване по чл. 146, а не само на заявените от жалбоподателя, поради което е неоснователен довода, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора. По доводите за необоснованост на обжалваното решение, сочи че законът поставя в чл. 6, ал.1 ЗПРПМ три кумулативни изисквания за признаване на патентоспособността на едно изобретение – новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост, като е ирелеватно дали се оспорва отделно изискване или всичките, административният орган следва да провери наличието и на трите изисквания, за да признае изобретението за патентоспособно. След като органът не е проверил промишлена приложимост на изобретението, то правилно съдът е заключил, че актът му е незаконосъобразен. В допълнение ответникът иска съдът на основание чл. 218, ал.2 АПК да се произнесе по правилността на изводите на съда относно наличието на признака „новост“, които намира за необосновани и вътрешно противоречиви. Подробно обосновава теза, че изобретението не отговаря на изискванията за новост, а обратният извод на съда е необоснован. Подробно обосновава теза, че изобретението не отговаря и на изискванията за „изобретателска стъпка“, а обратните изводи на съда не кореспондират с доказателствата по делото. Въз основа на изложените доводи за неправилност на изводите на съда относно признаците „новост“ и „изобретателска стъпка“, счита че правилното решението по съществото на спора е, че посочените признаци не са налице и в този смисъл иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество. Постъпил е отговор по касационната жалба на „Бул –Ер Интернешънъл“ ЕООД от страна на председателя на ПВ, който счита същата за основателна и излага подробни съображения за това. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на двете касационни жалби. Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 23.05.2014 г. „Бул – Ер Интернешънъл“ ЕООД подава в ПВ заявление за патент за изобретение „Нова конструкция на реактивен двигател за 80 мм неуправляема авиационна ракета (НАР). На 21.12.2015 г. „Арсенал“ АД подава възражение, с което оспорва новостта и изобретателската стъпка на заявеното за патент техническо решение. На 16.10.2019 г. „Бул – Ер Интернешънъл“ ЕООД подава преработени патентни претенции. На 16.03.2020 г. с ново експертно заключение е призната патентоспособността по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗПРПМ на преработената претенция и патента е регистриран с № BG67048 B1. На 13.07.2020 г. „Арсенал“ АД подава искане за обявяване на недействителността на патент за изобретение № № BG67048 B1, тъй като чрез общодостъпно използване е включен в състоянието на техниката по смисъла на чл. 8, ал.2 ЗПРПМ, обосновава липса на новост и изобретателска стъпка, прилага доказателства. На 06.03.2023 г. със Заповед № З-168 председателят на ПВ определя състав, който да разгледа искането на „Арсенал“ АД за обявяване на недействителността на патент за изобретение № № BG67048 B1. Спазено е изискването на закона, съставът да е от пет члена, от които два да са юристи. На 21.03.2023 г. е проведено заседание, на което са присъствали страните и са депозирали становища. На 07.06.2024 г. допълнително между страните са разменяни становища. На 28.10.2025 г. със заповед на председателя на ПВ, четирима члена от състава на отдела по споровете, определен със Заповед № З-168/06.03.2023 г. са сменени. Извършен е анализ на основаната на най-близкото релевантно решение и въз основа на всички доказателства и становища е взето решение, че изобретението е патентоспособно. Направен е анализ на доказателствата и са обосновани изводи, че изобретението отговаря на изискванията за новост и изобретателска стъпка, поради което искането за обявяването на патента за недействителен е отхвърлено като неоснователно. Решението на отдела по споровете е утвърдено от председателя на ПВ с оспорения пред съда административен акт - Решение № РС-228-(1)/12.11.2024 г. на председателя на ПВ. „Арсенал“ АД оспорва Решение № РС-228-(1)/12.11.2024 г. на председателя на ПВ пред Административен съд София-град, За изясняване на възникналите пред съда въпроси, за отговорите, на които са необходими специални знания от областта на науката и техниката в производството е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието по делото и съдът го обсъжда подробно в обжалваното решение, използва го, за да обоснове извода си, че техническото решение в процесното изобретение е ново по смисъла на чл. 8 ЗПРПМ, и притежава изобретателска стъпка. Съдът сочи още, че патентоспособността на изобретението се преценява въз основа на три кумулативни изисквания – новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост, а липсата на което и да било от тях е достатъчно да обоснове недействителност на патента. В тази връзка съдът констатира, че в оспореното решение липсва анализ на административния орган, отговоря ли изобретението на изискването за промишлена приложимост съгласно чл. 10 ЗПРПМ, поради което патентоспособността му не е потвърдена изцяло, а това прави оспореното решение незаконосъобразно, поради което го отменя и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Изводите на съда са правилни. По доводите на касаторите, че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл извън предмета на спора, са неоснователни. За да бъде едно съдебно решение недопустимо е необходимо да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.е. да липсва положителна или да е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. В случая съдът е сезиран от надлежно лице с жалба в срок срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което съдебното решение е допустимо. Изложените аргументи в подкрепа на този довод се отнасят до правилното приложение на материалния закон, доколкото поставените въпроси налагат преценка дали административният орган е обвързан при постановяването на акта си само със заявените пред него претенции на искателя или проверява всички предпоставки за регистрация на патента, чиято недействителност се иска. Административният орган е сезиран с искане за обявяване на недействителност на вече регистриран патент. Съгласно чл. 26, ал.3 ЗПРПМ „Патентът се обявява за недействителен, когато: т.1. изобретението е непатентоспособно; т.2. не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на изобретението; т.3. патентопритежателят не е имал право на патент, което е установено с влязло в сила съдебно решение; т.4. предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, или когато патентът е издаден по разделена заявка - извън съдържанието на по-ранната заявка, както е подадена“. Това са четири самостоятелни основания и при установяването, на което и да било от тях, патентът се обявява за недействителен. В случая искането на „Арсенал“АД е направено само на основание чл. 26, ал.3, т.1 ЗПРПМ, следователно органът е следвало да се произнесе само по това основание, без да разглежда служебно другите основания, изброени в разпоредбата и именно това е сторил както административният орган, така и съдът. В този смисъл няма нарушение на административнопроизводстваните правила от страна на административния орган – той се е произнесъл по искането, с което е сезиран и на основанието, което е посочено в него. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като е проверил правилността на изводите на органа - дали изобретението, обект на процесния патент е патентоспособно. Спорният въпрос, който поставят и двете касационни жалби, е дали е била необходима преценка и на трите признака за патентоспособност – новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост от страна на административния орган или само на заявените като спорни в искането за обявяване на недействителността на процесния патент. Съгласно чл. 6, ал.1 ЗПРПМ – „Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими“. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че трите признака (новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост) на патентоспособността са кумулативни и винаги следва да бъдат изследвани всички, независимо кой от тях е спорен между страните. Трите признака на патентоспособността са неделими и не може да се направи заключение, че едно изобретение е патентоспособно без да се провери наличието и на трите признака за това. Изводът не се променя в производството по чл. 26, ал.3, т.1 ЗПРПМ за обявяване на недействителност на вече регистриран патент поради липса на патентоспособност. Изискването на чл. 20, ал. 5 и ал. 8, изр. последно от Наредбата за разглеждане на споровете по ЗПРПМ, които определят че съставът по споровете проучва основанията и доказателствата, посочени от страните по спора и на заседанието се разглеждат само основанията, посочени в искането, не е нарушеното тъй като основанието, което е посочено в искането е липса на патентоспособност. Това, че искателят не е обосновал липсата и на трите кумулативни признака на патентоспособността не освобождава административния орган от задължението да се произнесе по цялото основание, защото иначе изводът му ще е непълен. Чл. 6, ал.1 ЗПРПМ дава легална дефиниция на понятието „патентоспособност“ на изобретението и тя включва три признака – новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост, които следва да се проявяват едновременно. Следователно при твърдение, че изобретението, което вече е получило патент, не е патентоспособно следва да се проверят всички признаци. Изискването на чл. 20, ал. 5 и ал. 8, изр. последно от Наредбата за разглеждане на споровете по ЗПРПМ, изключва служебното произнасяне по другите основания за обявяване на патента за недействителен, посочени в чл. 26, ал.3 ЗПРПМ освен посоченото от искателя. Стеснителното тълкуване направено и от двата касатори не намира опора в закона предвид ясния и категоричен текст на чл. 6, ал.1 ЗПРПМ. Основанието по чл. 26, ал.3, т.1 ЗПРПМ е неделимо и следва да бъде разгледано в цялост независимо от конкретните доводи на искането. В административния акт, предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град, действително липсват мотиви на издателя относно признака промишлена приложимост на изобретението, обект на патената, чиято недействителност се иска. Следователно правилен е изводът на съда, че административният орган не се произнесъл по цялото основание, с което е сезиран – липсата на патентоспособност на изобретението. Липсата на тези мотиви възпрепятстват и съда да направи заключението налице ли е претендираното основание за обявяване на патента за недействителен или не е. Не е възможно по тълкувателен път да се изведе извод, че изобретението е промишлено приложимо въз основа нормативно определената последователност на преценката на промишлената приложимост на изобретенията. Действително съгласно чл. 57, ал.1 от Наредбата за оформяне, подаване и разглеждане на заявките на патенти за изобретения и полезни модели е посочено, че преценката на промишлената приложимост на изобретението се прави преди анализа за новост и изобретателска стъпка, но това само потвърждава извода, че без тази преценка не може да се оцени патентоспособността на изобретението, а не че преминаването директно към оценка на новост и изобретателска стъпка предполага наличието на промишлена приложимост. С оглед посоченото, правилен като съответен на закона и доказателствата по делото е решаващият извод на съда, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката изпратена на административния органа за ново произнасяне. След като с обжалваното съдебно решение правилно е отменен целия оспорен административен акт и административната преписка е изпратена на административния орган за ново разглеждане, а последното следва да включва ново произнасяне на органа по цялото основание по чл. 26, ал.3, т.1 ЗПРПМ, то е безпредметно настоящият съд да се произнася по доводите на ответника по касация за правилността на изводите на съда относно наличието на признаците новост и изобретателска стъпка на обекта на процесния патент. Административният орган отново свободно ще се произнесе по тях, както и по промишлената приложимост на изобретението и изводите му отново ще подлежат на съдебен контрол. Всъщност искането на ответника по касация в тази част на отговора му по касационната жалба на „Бул – Ер Интернешънъл“ ЕООД, по-скоро представлява прикрито обжалване на съдебното решение (в тази част отговора завършва с искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по съществото на спора), което е недопустимо, предвид че последното е благоприятно за него и той няма право на жалба съгласно чл. 210, ал.1 АПК. Това е още един аргумент, че настоящата инстанция не следва да се произнася по правилността на изводите на съда относно наличието на новост и изобретателска стъпка при изобретението, обект на процесния патент. По обжлването на съдебното решение в частта за разноските: правилно съдът ги е възложил в тежест на ПВ. Съгласно чл.59, ал.1 ЗПРПМ „страната, недоволна от решението на състава по спорове, постановено съгласно чл. 58, ал. 3, т. 1 и чл. 58, ал. 5, в тримесечен срок от получаване на решението може да подаде жалба до Административния съд - град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Следователно относно разноските е приложим общия ред – чл. 143, ал.1 АПК, съгласно който при отмяна на административния акт разходите на жалбоподателя за държавната такса, разноските по производството (включват разходите за съдебна експертиза) и възнаграждението за един адвокат се възстановят от бюджета на администрацията, към чиято структура се числи административния орган, издател на административния акт. С оглед изложеното съдът правилно е присъдил в тежест на ПВ разноските за държавната такса и съдебна експертиза, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което съответства на представените по делото доказателства и закона и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника - „Арсенал“ АД в писмената му защита от 05.11.2025 г. по касационната жалба - искане за присъждане на разноски е основателно, но до приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за понесените от страната разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, Седмо отделение