Определение № 249 от 23.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2021 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.5/4.01.22 /подадена по пощата на 29.12.21г./ от П. И., Ц. М. и В. М. чрез пълномощника им адв.С. И., с искане за допълване на постановеното по делото определение №.60843/29.11.21 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направено от тях с отговорите на касационните жалби на М. М. и Община Гулянци искания за присъждане на такива в размер на по 600лв. платен адвокатски хонорар от всяка страна. Моли се за присъждането им. Ответните страни М. М. и Община Гулянци оспорват молбата, в това число с възражение за намаляне на адвокатския хонорар поради прекомерност. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително в двата отговора на двете касационни жалби – по които не е допуснато касационно обжалване, е направено искане за присъждане на разноски; приложени са и договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи заплащането от всяка ответна страна на по 600лв. адвокатско възнаграждение за отговорите й по двете жалби. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си по чл.288 ГПК. Поради това молбата за допълване е основателна. Възражението за прекомерност е неоснователно. Доколкото всяка страна е платила по 600лв. за отговор на по две жалби – т.е. по 300лв. за отговор на жалбата на М. М. и 300лв. за жалбата на Община Гулянци, а с оглед разпоредбата на чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за отговор на касационна жалба е 500лв., уговореното и платено такова от всяка от страните по всяка жалба не го надвишава. Същевременно с отговорите е взето становище както по допустимостта, така и по основателността на жалбите, като в случая не се касае за спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност. Предвид изложеното касаторите М. М. и Община Гулянци трябва да платят на всяка ответна страна – на П. Д. И., на Ц. Б. М. и на В. Б. М. по 300лв. или общо на всеки от тях по 600лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,