Решение № 12618 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2016 г.

Решение № 12618 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. Д., подадена чрез адв. О. Б., срещу решение № 193 от 10.06.2016 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 58/2016 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА № Р -04001515001997-091-001/02.09.2015 г., издаден от орган по приходите, в частта потвърдена с решение № 531/28.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи, че решението на АДмС - В. Т. в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на административния съд в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 15.07.2016 г. от юрк. Василева е постъпил отговор на касационната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1060,10 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АДмС В. Т. е бил РА № Р -04001515001997-091-001/02.09.2015 г., издаден от орган по приходите, в частта потвърдена с решение № 531/28.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на З. Д. са определени допълнителни публични задължения както следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 956,86 лв. и лихви в размер на 631,94 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1039.96 лв. и лихви в размер на 569,23 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1211,59 лв. и лихви в размер на 538,11 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1494,04 лв. и лихви в размер на 508,76 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3784,14 и лихви в размер на 900,56 лв. и по КСО и ЗЗО - вноски за ДОО общо в размер на 15166.15 лв. и лихви за тях в размер на 9463.66 лв. и вноски за ЗО в размер общо на 6478.25 и лихви в размер на 2757.87 лева. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Административен съд гр. В. Търново е отменил ревизионния акт в частта относно определените допълнителни публични задължения за 2008 г. - ДОО 2923,73 лева и лихви от 2835,25 лева ЗО от 797,38 лв. и лихва от 504,70 лв., за 2009 г. - ДОО от 2529,62 лв. и лихва от 1930,19 лв.; ЗО от 1124,28 лв. и лихва 570,75 лв., за 2010 г. - ДОО 2550,52 лв. и лихва 1689,95 лв. и ЗО от 1275,36 лв. и лихва 598,15 лв. като незаконосъобразен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбата на З. Д. срещу останалата част на съдебното решение е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че за ревизираните периоди са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи и т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът е приел за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателката за начално салдо от 8500 лева и наличието на последващ доход от продажба на селскостопанска продукция. В тази връзка не е кредитирал представените в съдебното производство два договора за заем за послужване на земеделска земя от 01.02.2011 г. и 01.03.2012 г., както и показанията на свидетелите М. Д. и Ю. Д. Ревизираното лице не е представило документи по чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ - за придобити от него доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащи реквизитите по чл. 7, ал. 1 (в редакцията до 31.12.2015 г.) от Закона за счетоводството; не е представило ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и други. Не е ангажирало и доказателства относно извършени разходи по производството на тази продукция, поради което не може да се приеме, че твърдените суми са чист доход. Липсват и данни дори и да се получени посочените суми, къде са били съхранявани същите. Още повече, че от показанията на свидетеля Демирев се установява, че посочените средства са били използвани са покупка на жилище. За неоснователно е прието и оплакването на жалбоподателката, че при изготвяне на паричния поток за ревизираните години не са включени доходите й от трудово възнаграждение получено от "В. Ж." ЕООД, предвид липсата на доказателства за реалното им получаване. Според решаващия състав не е налице дублиране на разходи при съпоставката на приходи и разходи, тъй като в разходната част били взети предвид реалният размер на разходи за вноски по влогове и за разплащане на кредитни задължения. С оглед на тези констатации, съдът е отхвърлил жалбата на З. Д. досежно допълнително определените й задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2012 г., както и дължимите осигурителни вноски за 2011 г. и 2012 г. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В конкретния случай правилно съдът е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което законосъобразно ревизионното производство е извършено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Съдът е обсъдил подробно в мотивите си представените по делото писмени доказателства, както и възраженията на страните, формулирайки обоснован и законосъобразен извод за дължимост на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2012 г., както и ДОО и ЗО за 2011 г. и 2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В съдебното решение са обсъдени данните за несъответствието между декларираните и/или получени приходи, доходи, разходи на ревизираното лице с имущественото му състояние. Безспорно е доказано наличието на недостиг на парични средства в размер на 13289,69 лв. през 2008 г., 14053,45 лв. през 2009 г., 15942,01 лв. през 2010 г., 20135,31 лв. през 2011 г. и с 44033,36 лв. през 2012 г., за които суми органът по приходите правилно е приел, че представляват доход с недоказан произход. Касаторът възразява, че съдът неправилно е приел за недоказано твърдението за получени средства от отглеждане на селскостопанска продукция /домати/, като не са взети предвид дадените от него обяснения в хода на ревизията, съответно неправилно не е признал за начално салдо към 01.01.2008 г. сумата в размер на 8500 лв. /вместо приетата от ревизиращите сума - 5000 лв./. Не било взето предвид, че за ревизирания период З. Д. е имала сключен трудов договор с фирма "В. Ж." ЕООД, считано от 14.06.2004 г. и до настоящия момент. Твърди се също така, че е налице дублиране на разходи при съпоставката на приходи и разходи, тъй като в разходната част били взети предвид реалният размер на разходи за вноски по влогове и за разплащане на кредитни задължения. Оплакванията са неоснователни, направени са при оспорването на РД и РА по административен ред. Обсъдени са в решението на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т. и в мотивите на оспорения съдебен акт. Споделят се изцяло и от касационната инстанция. Недоказано е твърдението на касатора за наличие на начално салдо към 01.01.2008 г. различно от приетото от ревизиращите /5000 лв./, предвид липсата на надеждни доказателства за получени доходи от продажба на домати в размер на 8350,00 лв. през 2008 г.; 14040.00 лв. през 2009 г.; 10 500 лв. - през 2010 г.; 10956,00 лв. през 2011 г. и 10965.00 лв. през 2012 г. Следва да се отбележи, че настоящата ревизия е повторна, като в хода на предходното ревизионно производство З. Д. не е представила никакви документи, нито е твърдяла и в хода на извършената й проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, че е извършвала дейност по производство и добив на домати, съответно, че е продавала такива. Не е представила никакви документи, относно придобити от нея доходи от извършвана дейност - продажба на домати. Едва с жалбата срещу предходния РА Д. твърди, че е получавала доходи от този източник, като не е посочила конкретни суми. За първи път едва в хода на настоящата ревизия в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, представени в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-04001515001997-040-002/17.06.2015 г. и след връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК З. Д. е декларирала като получени доходи от селско, горско и водно стопанство (продажба на домати) съответно през 2008 г. - 8350.00 лв.; през 2009 г. - 14000.00 лв.; през 2010 г. - 10500.00 лв.; през 2011 г. - 10965 лв. и през 2012 г. - 10965.00 лв., а в писмените обяснения, представени с тези декларации твърди, че на 01.01.2008 г. е притежавала 8500 лв. Към декларациите не са приложени документи, доказващи декларираните доходи. Такива не са представени и в хода на съдебното обжалване пред Административен съд - В. Т., както и сега с касационната жалба. Представени са единствено два договора за заем за послужване от 2011 г. и 2012 г., които обосновано не са кредитирани от съда. Обратен извод не може да бъде изведен и от показанията на свидетелите М. Д. /снаха на З. Д./ и Ю. Д. /син на Д./, които са твърде общи. Не дават информация за количество продукция и цена. Налице са разминавания и в твърденията относно добиваната продукция. Според св. М. Д. са произвеждани около 100 кг на стопанска година, а според св. Ю. Д. - по 70 - 80 кг на ден за около два месеца. От друга страна и двамата свидетели сочат, че с получените от продажбите средства З. Д. е покривала разходи за покупка на жилище. Неоснователно в жалбата се сочи, че предвид липсата на документи, доказващи получени доходи от продажба на домати, трябвало да се приемат като доказателство представените от лицето писмени обяснения и представените декларации по чл. 124 от ДОПК за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Писмените обяснения и декларациите в качеството си на частни документи са доказателство само за това, че изявленията са направени от лицето, което ги е подписало, твърденията в тях следва да бъдат доказани със съответните документи. В случая това не е направено. Не са представени ГДД или други първични документи /регламентирани в чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ/, удостоверяващи получаването на суми в размера, посочен от касатора. Необосновани са доводите от касационната жалба за получени през ревизираните години от Д. доходи от трудово правоотношение, изплатени на лицето от "В. ЖИ" ЕООД. В хода на ревизията от РЛ са изискани трудови договори, удостоверения за изплатени работни заплати и данни за нетния размер и датите на получаване, трудова книжка. Такива не са представени по делото, включително и с касационната жалба. От данните по преписката е видно, че при проверка в информационната система на НАП ревизиращите са установили, че има регистриран трудов договор на З. Д. по реда на чл. 62 от КТ, но и че няма информация за отработени дни през ревизираните години по същия договор, както и за начислени и изплатени трудови възнаграждения, нито за начислявани и плащани осигурителни вноски. При това положение обосновано е прието за недоказано твърдението за получени трудови възнаграждения от "В. ЖИ" ЕООД. Касаторът не е провел пълно и насрещно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства, поради което правилно съдът е приел, че не са опровергани фактическите констатации в акта. Достигайки до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне съществени нарушения на процесуални правила, правилно и обосновано решение, което в оспорената част следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на Дирекция "ОДОП" В. Т. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 795,08 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,