Определение № 1960 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от З. Г. С., чрез адв. С. Гърбев, против определение № 3939/09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 548/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е спряно производството по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна – Държавен фонд „Земеделие“, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока, посочен в обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на З. Г. С. от град Казанлък против Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с която са предявени три иска за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи не изплатено финансово подпомагане за 2020 г. в размер на 4010,08 лв. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ с код на дейността АКП1 - чрез паша; в размер на 1048,15 лв. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ с код на дейността АК 13 - опазване на застрашени местни породи - едър рогат добитък биволи, и в размер на 990,62 лв. по същото направление, но с код на дейността АК 16 „Опазване на застрашени местни породи –коне“ и трите направления от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. С определение № 8964/30.09.2025 г., постановено по административно дело № 9455/2025 г. по описа на Върховен административен съд е отменено определение № 2731/01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 548/2025г. по описа на АС - Стара Загора, с което е оставена без разглеждане исковата молба на З. Г. С., подадена против Държавен фонд „Земеделие“, като недопустима, и делото е върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. С оспореното в настоящото производство определение административният съд приел, че с решение № 1991/14.06.2024 г., постановено по адм. дело № 437/2023 г. на АС - Стара Загора е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх. №02-240-6500/3097/20.01.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която са наложени санкции и са извършени намаления в общ размер на 6048,85 лв. по направление ВПС1 по отношение на З. Г. С.. Съответно, в изпълнение на съдебното решение е издадено Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/3097#5/27.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. по върнатото за ново разглеждане заявление за плащане по направление ВПС 1 и по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, което писмо съдържа волеизявления за намаления на исканото плащане по направление ВПС1 в размер на 4010,08 лв. Административният съд посочил, че гореописаното Уведомително писмо, в неблагоприятна за З. Г. С. част, е обжалвано и по жалбата е образувано адм. дело № 776/2025 г. по описа на АС - Стара Загора. Прието е, че това дело има преюдициално значение за правилното решаване на предявените искове поради това, че от изхода на делото ще се установи дали даденото Уведомително писмо е незаконосъобразно. На това основание първоинстанционният съд спрял производството по адм. дело № 548/2025 г. по описа на АС - Стара Загора. Посочено е още, че такива са били и указанията на ВАС при отмяната на прекратителното определение. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, текст, който се прилага субсидиарно с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което има значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата предполага връзка между делата, при която правилното решаване на спора е обусловено от изхода по висящо съдебно производство. В случая административният съд не само, че неправилно е спрял производството по делото но и неправилно е посочил, че такива са били дадените от ВАС указания при новото разглеждане на делото. Действително, предмет на производството по адм. дело № 776/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора е Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/3097#5/27.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. по върнатото за ново разглеждане заявление за плащане по направление ВПС 1 и по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, което писмо съдържа волеизявления за намаления на исканото плащане по направление ВПС1 в размер на 4010,08 лв. по отношение на ЗП З. Г. С.. Посоченото Уведомително писмо е издадено след отмяната на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх. № 02-240-6500/3097/20.01.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която са наложени санкции по отношение на З. Г. С. и са извършени намаления в общ размер на 6048,85 лв. С исковата молба се претендират имуществени вреди от отмененото Уведомително писмо, но реално без да е завършила административната процедура по издаване на окончателен административен акт. Правилно административният съд е посочил, че административното производство по издаване на окончателен административен акт във връзка с намалените плащания на З. Г. С. не е приключило, но това няма отношение с адм. дело № 776/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора и посоченото дело не се явява преюдициално по отношение на решаването на спора по процесното дело. Тук следва да се посочи и че неправилно АС - Стара Загора е изложил, че указанията на ВАС, дадени при връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, са именно в насока за спиране на производството по делото. Напротив, в определение № 8964/30.09.2025 г., постановено по административно дело № 9455/2025 г. по описа на Върховен административен съд изрично е посочено, че обстоятелствата, свързани с установяването на това дали е налице окончателно приключило административно правоотношение, съответно претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между тях, са обстоятелства свързани с въпросите по съществото на спора. Съответно административният съд следва да разгледа иска на З. Г. С. по същество, като установи наличието или липсата на горепосочените обстоятелства, което както вече ВАС е посочил, е въпрос на основателност на исковата молба, а не на нейната допустимост. Именно и поради това административният съд следва да изследва наличието на елементите на фактическия състав на отговорността на държавата за вреди при разглеждане на иска по същество. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за спиране на производството по адм. дело № 548/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора до приключване на адм. дело № 776/2025 г. по описа на същия съд. Постановеното в обратен смисъл определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. По тези съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение,