Определение № 479 от 07.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1968/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] - [населено място], [фирма] - [населено място], [фирма] - [населено място], Ж. П. Н. и Л. В. Н. - двамата от [населено място], срещу разпореждане № 1270 от 06.07.2016 г. на съдията - докладчик по ч. т. д. № 815/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав. С посоченото разпореждане е върната подадената от частните жалбоподатели частна жалба срещу разпореждане № 972 от 17.05.2016 г. по ч. т. д. № 815/2015 г. на Пловдивски апелативен съд за връщане на предходна частна жалба срещу постановено по същото дело разпореждане за връщане на частна жалба. В частната жалба се поддържат бланкетно оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на разпореждането и за връщане на делото на компетентния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. С разпореждане № 1071 от 06.06.2016 г. съдията - докладчик по т. д. № 815/2015 г. на Пловдивски апелативен съд е оставил без движение частната жалба на [фирма], [фирма], [фирма], Ж. П. Н. и Л. В. Н. срещу разпореждане № 972 от 17.05.2016 г. по същото дело с указания в едноседмичен срок от уведомяването жалбоподателите да представят оригинал или заверено копие на документ за внесена държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС, в който като основание за плащане да са посочени номера на делото и въззивния съд, постановил обжалвания съдебен акт. Разпореждането е връчено на жалбоподателите чрез общия им пълномощник по делото адв. И. Д. на 13.06.2016 г., като до изтичане на предоставения с него едноседмичен срок на 20.06.2016 г. /присъствен ден - понеделник/, по делото не са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. След като е констатирал, че указанията за отстраняване на нередовности на частната жалба не са изпълнени, съдията - докладчик от Пловдивски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане № 1270 от 06.07.2016 г., с което е върнал жалбата. Разпореждането за връщане на частната жалба е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, приложима и към частните жалби по силата на препращането в чл.275, ал.2 ГПК, съдът връща жалбата, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. За да приложи неблагоприятните последици на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, съдът следва да е уведомил надлежно страната за подлежащите на отстраняване нередовности на жалбата и да е предоставил срок по чл.262, ал.1 ГПК за тяхното поправяне. При постъпване на частната жалба срещу постановеното по т. д. № 851/2015 г. разпореждане № 972 от 17.05.2016 г. съдията - докладчик от Пловдивски апелативен съд е установил, че жалбата е нередовна поради непредставяне на доказателства за внесена държавна такса във връзка с предприетото обжалване, и в изпълнение на правомощията си по чл.262, ал.1 ГПК е предоставил едноседмичен срок на жалбоподателите да отстранят нередовността като представят доказателства за внасяне на таксата. Частните жалбоподатели са уведомени надлежно за указанията относно таксата, но в рамките на определения за целта срок не са представили доказателства за внасянето й. Процесуалното бездействие на жалбоподателите съставлява основание за прилагане на последиците по чл.262, ал.2, т.2 ГПК, поради което обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,