Определение № 209 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпило е искане от касатора [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя инж. И. И., чрез юрисконсулт М. П., за изменение на определение № 787 от 18 юни 2013 г. по настоящото гражданско дело, с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 1403 от 17 август 2012 г., постановено по гр.д. № 2155 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г. С посоченото определение молителят е осъден да заплати на ищеца Н. Р. Н. от [населено място] сумата от 810 лева сторени разноски за касационното производство. В искането се излагат съображения по приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като поставеният въпрос е предмет на разглеждане в образуваното тълкувателно дело № 3/2012 г., ОСГТК, т. 3, то производството следва да бъде спряно до постановяването на решение по тълкувателното дело. Ето защо и при условията на чл. 292 ГПК, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС