Определение № 498 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1433/2014 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 4108 / 25.02.2014 год. по ч.гр.д.№ 2416 / 2014 год. на Софийски градски съд, ГО, І-ви бр. състав, с което е оставена без уважение частната жалба на същото дружество против разпореждане от 06.01.2014 год. на Софийски районен съд, ІІ г.о.,55 състав,постановено по гр.д.№ 43864/2013 год.,с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, против Й. Г. А.,за сумата от 2 242,92 евро / главница /,372,05 евро / просрочена лихва върху редовна главница / и 76,81 евро / наказателна лихва върху просрочена главница /, предвид нередовност на заявлението. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, но е процесуално недопустима. С т.8 на ТР № 4, прието от ОСГТК на ВКС в с.з. от 22.05.2014 год. по т.д.№ 4 / 2013 год., бе прието за недопустимо касационното обжалване на въззивни определения,постановени в заповедното производство,вкл. преграждащи по характер такива, с оглед изводима от закона уредба на същото като двуинстанционно.Такова е и атакуваното настоящо определение, с което въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд, за отхвърляне, поради нередовност на заявлението по чл.410 ГПК / т.1 на ТР № 4 / 2013 год./, искането за издаване заповед за изпълнение на парично задължение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение