Определение № 199 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 902/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение №904 от 13.12.2013 год. по гр. дело №1018/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №2550 от 15.08.2013 г. по гр. дело №1285/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по реда на чл.140 ГПК. Според въззивния съд жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с обжалваното определение по всичките му доказателствени искания. Според разпоредбата на чл.274, ал. 1 ГПК частни жалби срещу определенията на съда могат да бъдат подавани когато същите преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите изрично предвидени в закона. В настоящия случай се касае до определение на съда постановено по реда на чл.140 от ГПК.Същото не подлежи на самостоятелно обжалване.Страната, по чието искане съдът не се е произнесъл поради пропуск или по други съображения може да направи искането отново или да обжалва решението, ако това е довело до неговата неправилност. Жалбоподателят твърди, че определението на първоинстанционния съд подлежи на обжалване, защото се ограничава правото му да докаже твърденията си. Ответникът по частната жалба Л. А. Б., [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, посочени в чл. 274 ГПК, а определението на Пазарджишкия районен съд е постановено по реда на чл.140 ГПК и не е сред тях. Инстанционният контрол на това определение се осъществява заедно с проверката на решението. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.