Определение № 5308 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. П. М. против Определение №9321/09.03.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 590/2026 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. П. М., с която се иска обявяване нищожността на решението на ЛКК 22, Психиатрия 2 към Военномедицинска академия за издаване на болничен лист № E20243102587 от 10.10.2024 г. и е прекратил производството по адм. д. № 590 по описа за 2026 г. на Административен съд София – град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния административен съд. В срока по чл. 232 АПК е постъпил писмен отговор от Специализирана лекарска консултативна комисия – 22“Психиатрия“ към Военно медицинска академия,с който оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни с правен интерес от обжалване на неблагоприятен за тях съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд София - град е образувано по жалба на А. П. М., с която се иска обявяване нищожността на решението на ЛКК 22, Психиатрия 2 към Военномедицинска академия за издаване на болничен лист № E20243102587 от 10.10.2024 г. С определението си съдът констатира, че по делото не са налице доказателства за провеждано производство по административно оспорване на решението на ЛКК, включително искане за обявяване на нищожност, пред горестоящия административен орган (специализираната ТЕЛК по чл. 16, ал. 3 по ПУОРОМЕРКМЕ), респ. впоследствие оспорване пред Централната военномедицинска комисия. Това обстоятелство го е мотивирало да приеме извод за липса на подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което и на основани чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Военномедицинска академия е лечебно заведение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), вр. чл. 92 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вр. чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската академия. Видно от предвиденото в чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. От анализа на чл. 104, ал. 2 ЗЗ става ясно, че в лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ и в университетските болници съставите на ЛКК се определят със заповед на съответния ръководител на лечебното заведение. Според чл. 105, ал. 3 ЗЗ лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. Съгласно чл. 109 ЗЗ устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет, а именно - Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Първоинстанционният административен съд правилно е анализирал приложимите материалноправни норми ( чл. 5 ПУОРОМЕРКМЕ) и е достигнал до обоснован правен извод, че устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на отбраната (МО), Министерството на транспорта и съобщенията, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта и спорта, се извършват по реда на правилника. Структурата е конкретно посочена в чл. 16, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ, според която създават се ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинската академия и към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към МВР. Посочено е в чл. 24, ал. 1, т. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, че Лекарската консултативна комисия освидетелства лицата за продължаване на отпуск за временна неработоспособност над 14 дни за едно или повече заболявания без прекъсване, а според чл. 28, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ в случаите по ал. 1 ЛКК насочват болните - военнослужещи и държавни служители по ЗМВР, към ТЕЛК по чл. 16, ал. 3. Според чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗЗ обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; Оспорването на актовете на медицинската експертиза е регламентирано по идентичен начин и в чл. 63, ал. 1, т. 2 ПУОРОМЕРКМЕ - обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на ЛКК и ЦСМП - в 14-дневен срок от получаването им, пред ТЕЛК. От анализа на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗЗ и чл. 63, ал. 1, т. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, в отклонение от общия принцип за изборност на реда за оспорване, е въведен изричен и задължителен административен ред за оспорване пред по – горестоящия орган на медицинската експертиза. Производството за контрол пред административния орган е абсолютна процесуална предпоставка за съдебно оспорване (в този смисъл Решение № 206 от 07.01.2021 г. по адм. д. № 5327/2019 г. на ВАС). При тази констатация и след като по делото няма данни за проведено производство за административно оспорване на ЛКК пред по-горестоящ орган, то правилно първоинстанционният административен съд е приел, че няма годен за обжалване пред съд административен акт и е оставил без разглеждане жалбата, както и е прекратил производството по делото. По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение