Определение № 565 от 30.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2565/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба вх. № 29883/16.03.2020 г. и касационна жалба вх. № 61799/30.06.2020 г. и двете срещу Решение № 544 от 21.01.2020 г. по в.гр. д. № 12429/2018 г. на Софийски градски съд, в частта с която като е отменено Решение от 01.08.2016 г. по гр.д. № 49147/2014 г. по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени искове на Н. И., В. И. и М. И. по чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. С молба вх. № 86441 от 24.08.2020 година съставена в предвидената в чл. 569, т. 2 предл. 3 ГПК форма с нотариална заверка на подписите /лист 16 по делото/, подадена от жалбоподателите М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И.,е обективирано изявление за пълен отказ от исковете на основание чл. 233 ГПК и изявление, че оттеглят и подадената от тях касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Керамо-ГП“ ЕООД иск срещу В. И.. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 3 333. 33 лв. – неустойка, уговорена на основание чл. 5 от предварителен договор от 16.12.2013г., ведно със законната лихва от 09.09.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и в ЧАСТТА, с която е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на основание чл. 92 ЗЗД на М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И. сума от по 6 666. 66 лв. на всеки – неустойка, уговорена на основание чл. 8 от предварителен договор от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сума от по 872. 31 лв. на всеки – мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г. Със същото решение съдът е отменил р ешение от 01.08.2016г. по гр.д. № 49147/2014г. на СРС, 42 с-в, в ЧАСТТА, с която е осъдено дружеството да заплати на основание чл. 92 ЗЗД на М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И. сума от по 6 666. 66 лв. на всеки – неустойка, уговорена на основание чл. 8 от предварителен договор от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сума от по 872. 31 лв. на всеки – мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г. и е отхвърлил предявените искове с правно чл. 92 ЗЗД за разделно заплащане на сума от по 6 666. 66 лв. на всеки – неустойка, уговорена на основание чл. 8 от предварителен договор от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разделно заплащане на сума от по 872. 31 лв. на всеки – мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г., като неоснователни. Това въззивно решение е обжалвано с касационна жалба в частта му, с която са отхвърлени предявените искове М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И., а в частта му, с КОЯТО е отхвърлен иск на „Керамо-ГП“ ЕООД срещу В. И. решението е влязло в законна сила. В случая ищците правят отказ от предявените ОТ ТЯХ срещу "Керамо ГП" ЕООД искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, за присъждане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща уговорена неустойка в предварителен договор от 25.04.2013г за продажба на недвижим имот, между Н. И., В. И. и М. И. и „Керамо ГП“ ЕООД, предварителен договор от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от 14.10.2014г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД заплащането на мораторна лихва за периода 01.07.2013г. – 13.10.2014г. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.233 ГПК по отношение предявените искове от М. Г. И., Н. И. И. и В. И. И. с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Съобразно тази разпоредба ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваните решения се обезсилват. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, с оглед направеното изявление на ищците по делото и на основание чл. 233 ГПК, приема, че въззивното решение съд следва да се обезсили в частта, с която като е отменено Решение № 12117 от 01.08.2016 г. по гр. д. № 49147/2014 г. по описа на Районен съд – София, са отхвърлени предявените от предявения от Н. И. И., В. И. И. и М. Г. И. искове срещу „Керамо - ГП“ иск по чл. 92 ЗЗД, а производството по исковете им следва да бъде прекратено. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. на ВКС,