Решение № 2563 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15764/2014 г.

Решение № 2563 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15764/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 2612 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 2936 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161205462/21.05.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 849 от 13.08.2013 г. на Зам. директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на К. Йочков са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 5 166.35 лв. и лихви 3 715.14 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 538.50 лв. и лихви 869.47 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 20250.26 лв. и лихви 6 936.75 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1411.89 лв. и лихви 182.54 лв., както и срещу допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, а именно: вноски ДОО за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 8612.01 лв. и лихви от 7545.63 лв., вноски ДЗПО за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 2742.23 лв. и лихви от 2104.27 лв., вноски ЗО за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 4158.73 лв. и лихви от 1711.92 лв. С решението Д "ОДОП" - Пловдив е осъдена да заплати на Костадин Йочков сумата от 2720 лева, представляващи разноски за производството. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Твърди се, че съдът неправилно приел за доказана тезата на РЛ за получена сума в размер на 455 000 лева през 2000 г. по договор за паричен заем от украинска гражданка, като неправилно е кредитирал показанията на св. Чотов, Йочкова и Горански, както и приложените в тази връзка писмени доказателства - договор за заем, разпечатки от електронна кореспонденция, разписки за върнати суми и др. Не взел предвид и факта, че от евентуалното даване на заема до приключването на ревизията са изминали дванадесет години. Съгласно Наредбата за внос и износ на валутни ценности и Валутния закон внесени и изнесени суми над определен размер подлежат на деклариране. Счита, че неправилно съдът не е уважил претенцията за прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК с възлагане изцяло на разноските на ревизираното лице предвид позоваването на съда на новопредставените доказателства /непредставени в хода на ревизията - нито първата, нито втората/. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли потвърди РА. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Костадин Йорданов Йочков, чрез адв. Апрахамова, оспорва жалбата, моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Подробни съображения развива в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил ревизионен акт /РА/ № 161205462/21.05.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 849 от 13.08.2013 г. на Зам. директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на К. Йочков са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 5 166.35 лв. и лихви 3 715.14 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 538.50 лв. и лихви 869.47 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 20250.26 лв. и лихви 6 936.75 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1411.89 лв. и лихви 182.54 лв., както и срещу допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, а именно: вноски ДОО за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 8612.01 лв. и лихви от 7545.63 лв., вноски ДЗПО за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 2742.23 лв. и лихви от 2104.27 лв., вноски ЗО за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 4158.73 лв. и лихви от 1711.92 лв. РА е издаден при повторна ревизия, като органите по приходите са установили, че Костадин Йочков и съпругата му са извършвали разходи в големи размери, като не са доказали произхода на средствата за покриването им. Констатирано е несъответствие на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г., което налага извод за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК, за определяне на данъчната основа и данъка, за тези години, по реда на ал. 2 от същия член. За да уважи жалбата на Йочков, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите в хода на съдебното производство заключения на САТЕ и ССЕ, представените писмени доказателства /разпечатки от електронна кореспонденция, РА на съпругата на Йочков/, както и показанията на свидетелите Чотов, Йочкова и Горански. Административният съд е счел за основателно възражението на ревизираното лице, че началното салдо към 1.01.2006 г. не е нулево, както са приели органите по приходите, като основният спорен въпрос е свързан с получен заем от съпругата в размер на 455 000 лв. през 2000 г. от украинската гражданка - Т. Алисеенко. Съдът е приел за доказана тезата на Йочков за получени заемни средства от съпругата му в размер на 455 000 лв. Този извод е обоснован въз основа на анализ представените писмени доказателства - договор за заем, писмени обяснения на заемодателката и нейния съпруг, разписки за връщане на сумата по договора, както и свидетелските показания на Чотов, Йочкова и Горански. Отделно от това, съдът е кредитирал втори вариант на приетата по делото ССЕ, като в приходната част на ревизираното лице е признал освен посочения по-горе заем и установената със САТЕ сума, получена от Йочков от реализация на селскостопанска продукция - фъстъци и картофи. При този вариант за периода 2006 г. -2010 г. не е установено превишение на разходите над приходите, поради което ревизионният акт е отменен като неправилен и незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновани и в съответствие с процесуалните правила са изводите на съда за реално получаване на заемната сума в размер на 455 000 лв. от Т. Алисеенко. В тази връзка за разрешаването на този спорен въпрос, правилно съдът е изследвал правна същност на договора за заем. Същият е неформален и реален, счита се за сключен с предоставяне на съответната парична сума. По арг. на чл. 240, ал. 2 ЗЗД договорът за заем е безлихвен. Освен това наличието на нотариална заверка на договор за заем не е законово изискване, нито писмената форма е форма за действителност на договора, тъй като той представлява реален договор и следва да се установи по безспорен начин предаването на сумата. Обратно на твърденията на касатора в случая е доказано предаването на парите по представения още в първото ревизионно производство договор за заем, в който изрично е отбелязано, че "предоставянето на сумата се извършва в брой, при подписване на настоящия договор, като страните приемат, че настоящият договор удостоверява и е доказателство за предаването на заемната сума от Заемодателя на Заемателя", т. е. същият има и характер на разписка. В тази насока са и писмените декларации на заемодателката и съпруга й /, които правилно са кредитирани от съда като годни доказателствени средства по см. на чл. 57, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Доказана е и възможността на заемодателката да предостави посочената сума на заем, предвид приложения по делото договор за банков кредит. Законосъобразно съдът е приел, че липсата на писмени доказателства относно внасянето на сумата на територията на Република България се дължи на обективната причина, че в архива на митническите органи не се съхраняват данни от процесната - 2000 г., тъй като са унищожени. Това обстоятелство прави допустими както писмените обяснения в ревизионното производство, така и свидетелските показания за доказване на посочения факт, които правилно са кредитирани от съда като убедителни, непротиворечиви и подкрепени от събрани по делото други доказателства. При доказаното наличие на парични средства в началото на ревизирания период, вместо нулевото салдо, констатирано от органите по приходите, съдът обосновано е приел, че за периода 2006 г. -2010 г. не е налице превишение на разходите над приходите, което води до извод за незаконосъобразност на РА. Предвид на гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Неоснователни са възраженията на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като приетата незаконосъобразност на РА не е мотивирана основно чрез представените пред съда писмени доказателства, а преди всичко въз основа на приложените още в хода на първата ревизия документи, както и тези приобщени от ревизионното производство на съпругата на жалбоподателя, приетите по делото експертизи и кредитираните свидетелски показания. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,