Решение № 11383 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2012 г.

Решение № 11383 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Милен Димов против решение № 1799/9.07.2012 г., постановено по адм. д. № 493/12 от Варненския административен съд.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Милен Димов срещу ревизионен акт (РА) № 251103382 от 21.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, ИРМ Търговище, изменен с решение № 885 от 16.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, с който за физическото лице са определени задължения по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 години в размери общо на 19 635,53 лв., от които главница 13 745,26 лв. и лихви 50890, 04 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски по делото в размер на 842,83 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ" - Варна с променено наименование дирекция "ОДОП" - Варна оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна по същество. Основателна е касационната жалба единствено в частта, в която се твърди, че съдът е отхвърли жалбата за лихва за забава в по-голям размер, отколкото е установената с изменения РА.

Предмет на контрол пред административния съд е РА, индивидуализиран по-горе. Той е издаден в резултат на извършена ревизия на лицето-Милен Колев Димов по приложението на чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 и 2006 години и по приложението на чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 години. Ревизията е извършена по реда на чл. 122, тъй като е установено наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Наличието на тези обстоятелства е прието за установено въз основа на констатациите за извършени разходи през периода за покупки и внесени суми в дружеството, управлявано от ревизираното лице и др., които надвишават установените приходи на лицето. За всяка една от ревизираните години е изготвен паричен поток (приходи и разходи, направени през годината от лицето) в резултат на който за годините с изключение за 2006 г. е установено превишаване на разходите над приходите, като това превишаване е преценено като средства с недоказан произход, които са обложени с подоходен данък. С РА размерите на установените задължения са както следва: подоходен данък общо в размер на 13766,81 лева и лихви за забава в размер на 5902,40 лева.

С решението на директора на дирекция "ОУИ" - Варна РА е изменен, като размерът на подоходният данък е намален на 13745,26 лева, а размерът на лихвата на 5 896,64 лева.

В хода на обжалването на РА ревизирания субект е оспорвал съставения паричен баланс за годините и по конкретно по години, както следва:

за 2005 г.:

• не е съгласен с първоначалното салдо за годината, като твърденията са, че в резултат на дарени 5000 лева през 1996 г. и закупувана и продавана валута с тях, към края на 2004 г. е имал 32 000 евро, както и че към този период семейството е разполагало със спестени 7000 лева от трудови доходи.

за 2006 г.:

• неправилно в разходната част са включени режийните разходи (ток, вода, телефон) за апартамента в с. Тополи, ул. "Медвен" № 16, тъй като през периода, той е отдаван под наем;

• неправилно включени разходи към ДЗИ "Общо застраховане" в размер на 80 лева, тъй като ревизираното лице не е клиент на това дружество.

за 2007 г.:

• неправилно включен разход за ДЗИ "Общо застраховане" в размер на 431 лв.

за 2008 г.:

• неправилно не са признати дадени заеми от Светлана Вакка.

за 2009 г.:

• неправилно не са взети предвид при изготвянето на баланса, извлеченията от платежната система "Мъни Грам".

Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА със следните мотиви:

За 2005 г.:

Приел е, че съвкупната преценка на събраните доказателства, вкл. и тези в хода на съдебното обжалване, не водят до извод, опровергаващ констатациите и изводите на приходния орган. Съдът е приел, че от показанията на бащата на жалбоподателя, разпитан като свидетел в хода на съдебното обжалване, се установява, че той е осъществявал селскостопанска дейност, както и е подпомагал семейството на сина си, но те (показанията) не могат до обосноват твърдението на жалбоподателя, че към края на 2004 г. е разполагал със сумата от 32 000 евро. Като общи са преценени от съда и показанията на св. Мария Христова, от които се установявало, че съпругата на жалбоподателя е работила като маникюристка и е печелила добре, но те не позволяват да се направи преценка за размера на притежаваните средства от семейството към 1.01.2005 г.

За 2006 г.:

Съдът е приел, че органа по приходите правилно е определил разходите за имота в с. Тополи, тъй като е доказано, че от този имот е отдадена под наем само една стая с неустановен размер на разноските за нея, а същевременно този апартамент е посочен като семейното жилище на семейството в нарочно подадената декларация за това.

За 2007 г.:

Съдът е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя по съображения, аналогични на изложените за 2005 и 2006 г.

За 2008 г.:

Съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че двамата съпрузи са предоставили като оборотни средства на "Микрас" ЕООД на различни дати от 2008 г. сумата общо в размер на 94 000 лева, като са съставени РКО за връщане на сумите на 30.06.2008 г. и 31.12.2008 г. Въз основа на представените в хода на ревизионното производство от Светлана Вакка документи, съдът е приел, че те доказват притежаваните от нея на средства към определен момент, но не са ангажирани доказателства, че тя е притежавала тези средства и към момента на сключване на процесните сделки, а съставените между страните документи по договорите за заем са частни документи без достоверна дата.

За 2009 г.:

Въз основа на констатациите в съдебно-икономическата експертиза, съдът е приел за опровергани констатациите на приходния орган за направен разход от съпругата Красимира Димова през тази година в размер на 3120 лв. от "Мъни грам", тъй като това е приход за лицето. Наличието на тези средства за Красимира Димова без твърдения и доказателства за техния произход, според съда не променя изводите на ревизията за размера на данъчната основа за 2009 г.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като правилно.

Неоснователни са поддържаните от касатора доводи за допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички релевантни доводи, факти, доказателства и твърдения по делото. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства, в това число, както тези, събрани в хода на ревизията, така и събраните в хода на съдебното обжалване на РА, обсъдил ги е по отделно и в тяхната съвкупност и именно въз основа на този обстоен анализ е формирал изводите си. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не му е указал за кои факти и обстоятелства не сочи убедителни доказателства. Смисълът на чл. 171, ал. 4 от АПК е да се стигне до изясняване на действителното правно положение по спора, а не съдът да извършва преценка за годността на представените от страните доказателства още във фазата на събирането им.

Противно на възраженията на касатора, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че съдът е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и свидетелските показания по делото. От свидетелските показания на св. Янков не може да се обоснове извод, както е приел и първоинстанционния съд, че към края на 2004 г. жалбоподателят е разполагал с твърдяната от него сума. Това обстоятелство не се установява и от показанията на св. Христова. Показанията й, че семейството на жалбоподателя е разполагало с много пари по никакъв начин не установява произхода им.

Неоснователно е също така възражението на касатора за доказаност на обстоятелството, че част от документите, с които семейството е разполагало за покупко-продажбата на валута през периода 1996-2004 г. са изгорели при пожар. Видно от служебната бележка, на която се позовава жалбоподателя е, че тя удостоверява гасенето на пожар на офис, находящ се на адрес "Бетонов възел", местност "Ботево", гр. Долни Чифлик, обл. Варна, собственост на Милен Димов, но в нея не е отразено, че при пожара са унищожени документи, а само радиатор, телевизор и домашно имущество.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на извода на съда за недоказаност на дадените заеми от лицето Вакка. Към съображенията, посочени от административния съд, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя могат да се посочат и следните: В декларацията си по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2008 г. в графата "Получени кредити (заечи)", жалбоподателят е направил препратка към приложение № 9. Видно от приложение № 9 е, че ревизираният субект е декларирал, че през 2008 г. не е получавал заеми и кредити. От друга страна, видно от разписките за получена сума по договорите за заем е, че те не съдържат подписа на заемодателката, а само подпис за получател, за разлика от разписките за върнат заем, които съдържат два подписа, както този на получил сумата, така и този на предал сумата.

Следователно, разписките за получени суми по договори за заем не доказват предаването на описаните в тях суми именно от лицето Светлана Вакка.

Неоснователно е оплакването на касатора, че връщането на заема от дружество "Микрас" не е включен в приходната част на паричния баланс, въпреки че предоставеният заем на това дружество е включен в разходната част на изготвения баланс. Осчетоводеното връщане на заема от дружество "Микрас" не изяснява произхода на предоставените преди това средства от физическото лице, така че да отпадне квалификацията им като средства с недоказан произход.

По аналогични съображения настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определения данък за 2009 г.

В касационната жалба се твърди, че административният съд е допуснал грешка, както в мотивите, така и в диспозитива на решението относно размера на лихвите за забава, като е отхвърли жалбата срещу РА, изменен с решението на директора на дирекция "ОУИ" досежно определените лихви за забава, за по-голям размер, отколкото са установените от приходния орган. В тази част жалбата е основателна.

Видно от решение № 885/16.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна е, че обжалвания РА е изменен, като установените с него размери на публичните задължения са както следва -подоходен данък общо в размер на 13745,26 лева и лихви за забава общо в размер на 5896,64 лева.

Видно от съдебното решение е, че съдът е приел, че обжалваният размер на лихвата за забава е 50890,04 лева, като за тази сума е и отхвърлил жалбата. Налице е свръхпетитум за разликата от 44993,40 лева (50890,04-5896,64), тъй като липсва жалба срещу този размер. Решението в тази част е недопустимо и следва да се обезсили.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд