Определение № 4816 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 26/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение23.10.2025 г.докладчик Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. С. П. за изменение по разноските на определение № 3691/11.08.2025г. по гр.д. № 26/2025 г. на Върховния касационен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба за изменение по разноските на определение № 3691/11.08.2025г. по настоящото дело от адв. К. С. П. - назначеният при условията по чл. 29, ал. 3, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на касатора/на ответника по исковете Б. М. М.. Молбата е обоснована с довод, че определеното възнаграждение от 500 лв. е силно занижено с оглед материалния интерес по делото и спрямо минимумите, очертани с Наредба № 1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответника по касация/ ищец в производството „Юробанк България“ АД възразява, че молбата е недопустима, евентуално неоснователна. С определенито, чието изменение се иска, настоящият състав на ВКС е допълнил определение № 2561/21.05.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските, определяйки възнаграждение от 500 лв. за представителството в касационното производство на ответника Б. М. М.. от адв. К. С. П.. Мотивирал се е с ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и реално извършената работа от страна на особения представител, който не е обосновал обща предпоставка за достъп до касация, а естеството на развитите касационни основания е свел до грешки на въззивния съд по въпроси, които последният не е следвало да преразглежда, като надхвърлящи указанията по прилагането на материалния закон, дадени с отменителното касационно решение. Позовал се е и на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съдът на Европейския съюз, за да обоснове неприложимост на Наредба № 1/09.07.2004 г., към която препраща чл. 47, ал. 6, изр. 2, in fine ГПК. Посочените мотиви не следва да бъдат изоставяни. Актуалната практика на ВКС е в смисъл, че с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, съдът концентрира преценката върху характеристиките на възложената защита съобразно конкретното дело – според неговата фактическа и правна сложност. Това е и основният критерий, подлежащ на съобразяване като размерите по Наредба № 1/09.07.2024г. не са обвързващи за съда, а служат единствено за ориентир. Посоченото изключва исканото изменение по размера на определеното от настоящия състав адвокатско възнаграждение на особения представител. При тези мотиви, съдът

Цитирани разпоредби

4