Определение № 49 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 33/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане № 50213/17.11.2022 г., с което Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение е оставил без разглеждане молбата на М. Д. К. за изменение в частта по разноските на определение № 122/19.02.2021 г. по гр.д. № 3276/2020 г., поправено с определение № 309/23.09.2022 г. по същото дело. Разпореждането се обжалва от М. К.. Частната жалба не съдържа конкретни оплаквания, но е редовна и допустима. Настоящият, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, състав на Върховния касационен съд, е длъжен да я разгледа по същество (така и ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС). С определение № 122/19.02.2021 г. по гр.д. № 3276/2020 г. предходният състав на ВКС не е допуснал до разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение и е прието, че разноски не следва да се присъждат на страните. Неговото изменение жалбоподателят е поискал с молба от 18.10.2022 г. Предходният състав на ВКС е съобразил, че определението по чл. 288 ГПК е необжалваемо, а с постановяването му исковото производство е приключено (арг. от чл. 296, ал. 1, т. 3 ГПК). Правилно е и приетото от него, че в тази хипотеза срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за неговото изменение в частта по разноските, е започнал да тече на 19.02.2021 г. и на 19.03.2021 г., а молбата от 18.10.2022 г. е просрочена и по аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК не следва да се разглежда по същество. Като е приел така предходният състав е приложил правилно всички тези разпоредби, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди. При тези мотиви,