Решение № 4700 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 510/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Смолян, чрез ст. юрк. З. Карамучев като процесуален представител, против решение № 1337 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 204/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян. Наведени са доводи за недопустимост и неправилност на оспорения съдебен акт – касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Твърденията са, че в случая не е формиран мълчалив отказ, който да е годен за оспорване административен акт, тъй като на заявителя са дадени указания за отстраняване на нередовности на подаденото искане и за органа не е възникнало задължение за произнасяне. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Оспорва се наличието на предпоставките по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП за процесния имот, в който е реализирано предвиденото с действащия ПУП мероприятие - озеленяване, съставляващо пречка за промяна на предназначението му по чл.62а, ал.2 вр. с ал.4 ЗУТ. Прави се искане за отмяна не обжалваното решение и за присъждане на разноски. Ответникът – Е. Г. С., чрез пълномощника си адв. Д. Стойчев, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Иска присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение, Административен съд – Смолян е отменил мълчалив отказ на кмета на община Смолян по заявление № УТ001207-а/27.05.2025 г. на Е. Г. С. да разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план - изменение на план за регулация и застрояване (ПУП - ИПРЗ) за УПИ VI – за озеленяване в кв.26, УПИ IХ-за озеленяване в кв. 27 и улица с о.т. 611-1224-613 /ПИ с идентификатор 67653.914.373 по КККР/ за образуване на нов УПИ Х - 373 – за жилищно строителство в кв.26 по плана на гр. Смолян, като е върнал преписката на органа за произнасяне в едномесечен срок съобразно дадените указания по прилагането на закона. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че компетентият административен орган е сезиран със заявление на Е. С. от 27.05.2025 г. с искане по чл.135, ал.3 ЗУТ да се разреши изработване на ПУП-ИПРЗ на основание чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ и за него е възникнало задължение да се произнесе в едномесечен срок с изричен акт, а непроизнасянето му е формирало мълчалив отказ, който е годен за съдебно оспорване административен акт, а жалбата срещу него е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, поради което е допустима. Обосновани са изводи, вкл. въз основа на СТЕ, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките по чл.135, ал.1-3 ЗУТ - заявителката е собственик на ПИ с идентификатор 67653.914.373, който е предвиден по действащия ПУП от 1983 г. за озеленяване и за улица, като този план не е приложен по отношение на имота, както и че към заявлението е приложена скица с мотивирано предложение за изменението на ПУП. Приел е за доказано основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което органът е следвало да допусне изработването на заявеното изменение на ПУП на това основание, а специфичните правила по чл.62а ЗУТ относно озеленяването не са приложими в този етап на административното производство. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на оспорения съдебен акт като постановен по жалба, която е лишена от предмет в хипотезата на чл.159, т.1 АПК. Противно на твърденията на жалбоподателя, в случая е доказано надлежно сезиране на компетентния административен орган със заявлението на Е. С. с вх. № УТ001207-а/27.05.2025 г. с искане по чл.135, ал.1 ЗУТ да бъде разрешено изработване на ИПУП. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗУТ, за кмета на община Смолян е възникнало задължение да се произнесе в едномесечен срок, считано от постъпване на заявлението, т.е. до 27.06.2025 г., а липсата на произнасяне формира мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК, който е подлежащ на съдебно оспорване административен акт и предявената срещу него жалба на 02.07.2025 г. е в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ и е допустима. Изводите на административния съд в горния смисъл са правилни, а съдебното решение е допустимо. В отговор на доводите на жалбоподателя, следва да се посочи, че с оглед характера на инициираното от заявителката административно производство, което е по чл.135, ал.1-3 ЗУТ, 14-дневният срок по чл.129, ал.2 ЗУТ е неприложим и решението на ОЕСУТ по протокола от 05.06.2025 г., е без значение за възникване на задължението на кмета на общината за произнасяне с изричен акт. Обратно на твърденията в касационната жалба, с посоченото решение на ОЕСУТ не са констатирани нередовности на заявлението и не са дадени указания за отстраняването им, поради което същото не е акт по чл.5в, ал.1 ЗУТ и не е пречка за произнасяне на органа, респ. не дисквалифицира липсата на произнасяне като мълчалив отказ. Оспореното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След като административният съд коректно е посочил, че при преценката за законосъобразността на мълчаливия отказ се изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа да не го уважи, не е извършил горната преценка с оглед на релевантните законови условия за това по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Според визираната разпоредба, компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се разреши изработването на проект за изменение на плана. Както правилно е посочил съдът, касае се за предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, в която органът проверява: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП, в случай, че е наличен такъв в съответната община. Независимо от горната констатация относно предмета на дължимата проверка, в случая съдът не е събрал доказателства, необходими за преценката за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и с действащ ОУП /ако е приет такъв/, а в оспореното решение не са изложени мотиви относно наличието или не на посочените предпоставки, респ. за това дали са били налице предпоставките за издаването на положителен акт или не. Съдът се е ограничил да приеме, че заявлението е допустимо и редовно – изхожда от лице по чл.131,ал.1 ЗУТ и е придружено от скица-предложение, а във връзка с основателността му е обсъждал условията, предвидени в уточненото от заявителката правно основание за изменение на ПУП по чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ, въпреки, че изрично е посочил, че преценката на правните основания по чл. 134, ал.1 и ал. 2 ЗУТ е дължима при оспорване на акта в следващата фаза на производството. От изложеното е видно, че съдът не е установил с допустимите доказателствени средства, вкл. със заключение на вещо лице, дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както и на действащ ОУП, които са релевантните обстоятелства за законосъобразността на процесния отказ по чл.135, ал.3 ЗУТ. Горният процесуален пропуск не може да бъде саниран от касационната инстанция, която съгласно чл. 220 АПК преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд и тези, които са релевантни спрямо вида на производството. При липса на мотиви за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ съобразно заявените в искането и придружаващите го документи фактически обстоятелства с оглед предявеното правно основание, както и на събрани в пълнота доказателства за наличието им или не, касационната инстанция не би могла да извърши горната проверка за правилното приложение на материалния закон. Неизясняването на относимите за спора факти и неизлагането на мотиви по същество на оспорения мълчалив отказ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, който следва да събере относимите доказателства за изясняване на релевантния въпрос - дали представеното предложение отговаря на правилата и нормите по устройство на територията, вкл. предвид доказателствата, че голяма част от терена на имота попада в терен за озеленяване. Дължимо е установяване с надлежни доказателства и дали за имота има действащ ОУП, какви са неговите предвиждания, вкл. за частта от имота, която попада в рамките на улица. По изложените съображения оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Смолян при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. Предвид изхода на спора, по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,