Решение № 8193 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2015 г.

Решение № 8193 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Видеосат Георгиев и сие" ООД /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. "Черни връх" № 19 вх. "А", представлявано от адв. Няголов, надлежно упълномощен от ликвидатора на дружеството Антон Николаев Георгиев, против решение № 93/10.03.2015 г. по адм. д. № 266/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново, представляван от юрк. Георгиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил оспорването срещу ревизионен акт № 041301990/2.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 105/4.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново, с който на касатора "Видеосат Георгиев и сие" ООД /в ликвидация/ са установени за внасяне допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2011 г. в размер на 8784,15 лв и лихви за забава в размер на 1498,27 лв. и по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчните периоди от 1.01.2007 г. до 20.04.2012 г. в размер на 225602,60 лв. и лихви за забава в размер на 105812,96 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. В мотивите на решението си е обсъдил доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните. Приел е, че ревизиращият орган обосновано е възприел подхода по чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 и 4 ДОПК при провеждане на ревизията, както и, че констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, назначена по искане на оспорващия, не следва да бъдат приети предвид безспорното установяване за водене на счетоводството на дружеството в нарушение императивните разпоредби на Закона за счетоводството /ЗС/. В тази връзка се е позовал на ревизионен акт № 041300846/16.07.2013 г. за установени задължения на дружеството по ЗКПО за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2010 г., издаден в производство по чл. 122, ал. 2 и ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК, оспорването срещу който е отхвърлено с решение № 277/30.06.2014 г. по адм. д. № 1008/13 г. по описа на Административен съд Велико Търново, оставено в сила в решение № 15746/29.12.2014 г. по адм. д. № 9736/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Приключилата с обжалвания ревизионен акт данъчна ревизия е за данъчен период, припокриващ се с част от периода, изследван в производството по издаване на предходния такъв с дата 16.07.2013 г. Данните сочат, че двете ревизии са проведени при една и съща фактическа обстановка, предвид което установяванията относно релевантните за прилагане на особения ред на ревизията факти следва да се считат за безспорно установени с влязлото в сила решение по адм. д. № 1008/13 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В настоящето производство доказателства, че счетоводната отчетност на дружеството в периода след 31.12.2010 г. е приведена в съответствие с чл. 4 и чл. 9 от Закона за счетоводството /ЗС/ и за извършване търговска дейност, извън установената при първата ревизия, не са ангажирани. Ето защо, касационните доводи за неправилност на решението се явяват изцяло неоснователни. Налице са безспорни доказателства за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК, не са ангажирани доказателства, оборващи доказателствената сила по чл. 123 ДОПК на констатациите относно подлежащите на облагане приходи. Извод, различен от този, не могат да обосноват и констатациите на съдебно счетоводната експертиза, тъй като в същата е пренебрегнат факта, че счетоводна сметка 411 "клиенти" е водена неправилно, без дебитно и кредитно салдо в началото и края на съответните периода, а изводът на ревизиращият орган, че счетоводната отчетност на дружеството не дава вярна информация за извършените счетоводни операции не е опроверган. При наличието на многобройни доказателства относно тази характеристика на счетоводната отчетност, обстоятелството, че протокол № 1111791/21.06.2011 г. е съставен в нарушение на чл. 50, ал. 2 ДОПК е ирелевантно, още повече, че този протокол е бил приложен и в производството по издаване на ревизионния акт от 16.07.2013 г. Предвид изложеното и с оглед служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат на искането на ответника по касационната жалба за разноски, своевременно заявено, следва да бъде уважено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5946,98 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение