Определение № 50385 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било определение № 519 от 08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 553/2022 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба № 366343/30.11.2021г. против решение № 266259/27.10.2021 г. в.гр.д. № 10919/2019 г. по описа на СТС. С определение № 39/27.01.2020 г. по гр.д.№3001/2022г, по описа на ВКС настоящият състав на IV - г.о, на ВКС е потвърдил определение № 519 от 08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 553/2022 г. на III - г.о. на ВКС. С молба вх.№ 7673/26.09.2022 г. И. Г. Ф., чрез адв. В. И. - И. от АС - Смолян, молят да бъде изменено определението от 27.01.2020 г. в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна -- В. А. Волева, чрез адв. Д. Д. - САК, е представил писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определението си от 23.09.2022 г. настоящия състав на IV - г.о. на Върховният касационен съд е оставил без уважение частна жалба с вх. № 5517/24.06.2022 г. на В. Волева срещу определение от 08.06.2022 г. по гр.д. № 553/2022 г. на III - г.о. на ВКС. В отговора на частната жалба ответникът е направил искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, а с писмения отговор е представен и договор за правна защита и съдействие от 17.07.2022 г., в който е посочено, че се осъществява безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,т.З от Закона за адвокатурата. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (по електронната поща на ВКС от 26.09.2022 г.) и същата се явява процесуално допустима. Настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по частната жалба има право да поиска да му бъдат заплатени разноски за процесуално представителство пред ВКС, когато искането е направено своевременно и по надлежния ред, реално са направени такива или си налице предпоставките на чл.38 ЗА. В случая е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното по реда на чл.38 ЗА адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй като последното е поискано в размер под минимално определения такъв в чл.7, ал.1, т.7, вр. чл.11 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основателно е обаче възражението на ответника по молбата, че не са представени доказателства за наличие на предпоставките по чл.38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата за осъществяване на безплатна правна помощ - а именно, че процесуалният представител на молителя - ответник по частната жалба, е негов роднина, близък или че представлява друг юрист, поради което молбата за изменение на определението следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,