Определение № 183 от 24.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2013/2018 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от касаторите Б. и Д. Ингилизови за изменение на постановеното по делото по реда на чл.290 ГПК решение в частта за разноските, като им бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на 1328.80 лв. и бъде отменено задължението им за заплащане на разноски в размер на 496 лв. в полза на ответника. Ответникът по молбата ЗК„Евроинс”АД не е представил отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК. Молбата е допустима, като депозирана от надлежна страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК. Разгледана по същество е частично основателна. След като изиска делото от Софийски градски съд, настоящият състав констатира следното: ВКС е бил сезиран с жалбата на Б. и Д. Ингилизови срещу отхвърлителната част на въззивно решение на САС при обжалваем интерес по 8000 лв. или общо 16000 лв. за двамата касатори. Внесли са държавна такса по чл.18 ал.1 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП в размер на 60 лв. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение, ВКС е отменил Решение № 1002 от 25.04.2018 год. по гр.д.№ 5695/2017 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 4462 от 20.06.2017 год. по гр.д.№ 1023/2015 год. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от Б. и Д. Ингилизови субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за сумите над 72000 и до 80000 лв. и е присъдил общо сумата 16000 лв. в тяхна полза. Т.е. жалбата е уважена изцяло. В частта за разноските и на основание чл.78 ал.1 ГПК съставът на ВКС е присъдил сумата 1860 лв., формирана от заплатената държавна такса (60 лв.) и възнаграждение за адвокат, съобразно представеното пълномощно (1800 лв.). Такъв е и размерът посочен в представения по делото списък по чл.80 ГПК. Искането в молбата по чл.248 ГПК е за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени още 880 лв. – адв. възнаграждение за първоинстанционното производство; още 448.80 лв. възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство; искане да бъде отменено решението на САС в частта с която ищците са осъдени да заплатят на ЗД”Евроинс”АД разноски в размер на 496 лв., съобразно отхвърлената част на исковете. За да счете молбата за частично основателна, съдебният състав все предвид следното: Неоснователна е молбата в частите в които е направено искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Първоинстанционният акт не е обект на пряк касационен контрол. Софийски градски съд е уважил исковете изцяло, присъдил е и разноски в полза на ищците. В частта с която е било присъдено адв. възнаграждение за ищцовата страна, решението на СГС не е било обект на въззивен контрол. Въззивният съд се е произнесъл относно задължението на ЗД”Евроинс”АД да заплати държавна такса в полза на СГС; присъдил е в полза на застрахователя разноски в размер на 496 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част на исковете; присъдил е в полза на процесуалния представител на ищците разноски за въззивното производство по реда на чл.38 ЗАдв. Видно от съдържанието на касационната жалба, ВКС не е бил сезиран с конкретно искане за отмяна на решението на САС в частта за разноските за въззивното производство в която част касационната жалба би имала характер на частна такава по чл.274 ал.2 ГПК. Не се съдържа и пряко искане за изменение на разноските по чл.78 ал.1 ГПК за първоинстанционното производство, а и то би било недопустимо. Както вече бе посочено, сезирането на ВКС с въпроса за разноските пред която и да било инстанция се изчерпва с посочването в списъка по чл.80 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че независимо, че в жалбата няма изрично искане, единствената пряка последица от отмяна на решението на САС в отхвърлителната част за главните искове спрямо задължението за разноски, е отпадането на задължението за Б. и Д. Ингилизови за заплащане на сумата 496 лв. в полза на ЗК”Евроинс”АД. Поради това молбата им в тази част ще следва да бъде приета за основателна. В останалата част молбата е неоснователна, поради несвоевременното сезиране на ВКС с искането за ревизиране на въззивното решение в частта за адв.възнаграждение за първата и втората инстанция. Предвид на горното като счете, молбата за частично основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о., по реда на чл.248 ГПК