Определение № 1143 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3047/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалните представители инспектор Д.Д. и инспектор В.П., против определението на Апелативен съд Бургас № 256/04.06.2024г. по в.гр.д.№ 215/2023г., с което е оставено без уважение искането на Комисията по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение с № 11/26.01.2024г. в частта за разноските. Жалбоподателят иска отмяна на атакувания акт, като твърди да е неправилно приетото в мотивите му, че липсва възможност за изменение на решението в частта за разноските чрез обсъждане на основано на приложението на чл. 156, ал.6 КОНПИ възражение. Заявява, че в случая разпоредбата е приложима, а видно от събраните по делото материали и от описаната на стр.15-17 в писмената му защита, депозирана пред първата инстанция, фактическа обстановка, Комисията не е могла да се запознае и да обсъди доказателства, които са били на разположение на ответниците и на трети лица по смисъла на чл. 192 ГПК и не са били събрани по независещи от Комисията причини. Насрещните страни по жалбата – Б. М. Х., Ж. К. Х., М. Б. Х. и „Balkania Trade Mon. Ере”, чрез адв. М. С., оспорват частната жалба. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, при проверка правилността на атакуваното определение, намира частната жалба за неоснователна. Възражението на КОНПИ, основано на чл. 156, ал.6 ЗКОНПИ, като направено своевременно – с въззивната жалба, е подлежало на разглеждане, а въззивният съд не се е произнесъл по него с решението си. При това положение именно по реда на чл. 248 ГПК то е следвало да бъде обсъдено, което по същество не е сторено с атакуваното определение, доколкото в него произволно е прието, че произнасянето с решението в частта по разноските имплицитно съдържа произнасяне и по искането по чл. 156, ал.6 ЗКОНПИ. От значение в случая е, че въпреки този мотив, искането по чл. 248 ГПК е оставено без уважение т.е. произнасянето е по същество. Разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ гласи, че когато ответникът по иска за отнемане на незаконно придобито имущество представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и те не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода му. Нормата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ в случая е приложима, тъй като спорът по останалата висяща пред въззивния съд след влизане в сила на определение № 26/18.01.2024г. (за частично обезсилване на първоинстанционното решение поради отказ от иска) част от исковата претенция, е разрешен с въззивното решение, чието изменение по реда на чл. 248 ГПК е поискано, по същество (искът е отхвърлен). Смисълът на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ е, че Комисията не следва да дължи разноските, направени заради поведението на ответниците, изразяващо се в непредставяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 136 ЗОНПИ (притежаваното имущество; банковите сметки в страната и в чужбина; източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството; сделките с имущество през проверявания период и източниците на средствата за извършването им; задълженията към трети лица; други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице) в административната фаза на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, но само ако и доколкото тези доказателства са били от естество да повлияят решението на Комисията по чл. 140, ал.2 ЗОНПИ - дали да е такова по т.1 (за прекратяване на производството по преписката) или по т.2 ( за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество).Така изясненият смисъл на разпоредбата на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ задължава ищецът, когато се позовава на приложението й, да се обоснове, като посочи кои са онези доказателства, представени от ответника на етапа на исковото производство и непредставени в административната фаза, имащи отношение към решението на комисията да предяви иска по чл. 153, ал.1 ЗОНПИ. В настоящия случай ищецът нито с въззивната жалба, нито с молбата по чл. 248 ГПК, нито с настоящата частна жалба, нито с депозираната пред първата инстанция писмената защита (на която се позовава), сочи конкретни доказателства от значение за приложението на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ. Затова, като необосновано, искането за разпределение на разноските съобразно правилото на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ не може да бъде уважено. По изложените съображения искането на КОНПИ по чл. 248 ГПК ( вх.№ 2594/11.03.2024г. ) е неоснователно и атакуваното въззивно определение, с което е оставено без уважение, следва да бъде потвърдено. Разноски на ответниците по частната жалба не се следват, тъй като настоящото производство е във връзка с чл. 248 ГПК. Мотивиран от изложеното, съдът