Решение № 7750 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез пълномощник, срещу решение № 12592/10.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1085/2025 г. по описа на Административен съд София – град ( АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Министъра на образованието и науката срещу Решение № 369/ 30.12.2024 година, постановено по преписка № 297/2023 година по описа на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че Министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерство на образованието, е допуснал бездействие, изразено в липса на ясни инструкции и указания по прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година, с който са въведени критерии за определена група лица, на които да бъде увеличен размера на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за неравно третиране на лица в поверената му организация, включително на В. М., пенсионирана на 24.07.2023 година, както и в частта, с която съдът е отменил Решение № 369/30.12.2024 година, постановено по преписка № 297/2023 година по описа на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която на Министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката, е препоръчано да спазва Закона за защита от дискриминация жалбата на С. С. Ш. от гр. Айтос, срещу Решение № 335/07.11.2024 година на Комисия за защита от дискриминацията и върнал преписката на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания. Развива доводи, че решението е недопустимо, поради постановяването му по жалба на лице, което не е страна в производството пред административния орган и съда, както и относно решение на КЗД което не е предмет на съдебен контрол по делото. Решението на АССГ се обжалва и като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд не съдържа мотиви, а представлява преразказ на извършените процесуални действия. Според касатора, единствените правни изводи в решението са необосновани и декларативни. Развива съображения по същество относно нарушението на изискването за равенство в заплащането по чл.14 ал.1 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.), с твърдения за липса на елементи от фактическия състав на нарушението. Моли за обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно – за отмяната му. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез юрисконсулт Бешков, в позиция по същество поддържа недопустимост на решението на АССГ. Алтернативно моли за отмяна на решението в частта, с която е отменено решението на КЗД и за отхвърляне на жалбата в тази й част. Ответната страна В. Ф. М. не се явява и не е изпраща представител в открито съдебно заседание, както и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище че се касае за допусната очевидна фактическа грешка, поради което решението на АССГ не е недопустимо. Относно касационното основание по чл.209 т.3 от АПК, намира че същото е налице, като приема че съдебното решение е постановено при неправилна оценка на доказателствата и при неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение № 12592/10.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1085/2025 г. по описа на АССГ съдът: Отменил Решение № 369/30.12.2024 година, постановено по преписка № 297/2023 година по описа на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че Министърът на образованието и науката, представляващ Министерство на науката и образованието, в качеството му на страна по Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година, чрез непрецизна и изчерпателна формулировка на текста е допуснал различно тълкуване и прилагане, в резултат на което В. М. е неравно третирана и е препоръчано на Министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката, да спазва Закона за защита от дискриминация при колективно трудово договаряне и сключване на колективни трудови договори. Отменил Решение № 369/30.12.2024 година, постановено по преписка № 297/2023 година по описа на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която на Министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката, е препоръчано да спазва Закона за защита от дискриминация жалбата на С. С. Ш. от гр. Айтос, срещу Решение № 335/07.11.2024 година на Комисия за защита от дискриминацията и върнал преписката на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания. Отхвърлил жалбата на Министъра на образованието и науката срещу Решение № 369/30.12.2024 година, постановено по преписка № 297/2023 година по описа на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че Министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерство на образованието, е допуснал бездействие, изразено в липса на ясни инструкции и указания по прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година, с който са въведени критерии за определена група лица, на които да бъде увеличен размера на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за неравно третиране на лица в поверената му организация, включително на В. М., пенсионирана на 24.07.2023 година. С решението си АССГ се е произнесъл и относно разноските по делото Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по подадена от В. Ф. М. от гр. Рудозем жалба с вх. № 44-00-3780/30.10.2023 година, с твърдения, че е неравно третирана, че трудовото правоотношение на В. М. е прекратено на 24.07.2023 година, поради пенсиониране. че с Анекс ДО1-192/10.08.2023 година към Колективния трудов договор заплатите на учителите са увеличени, считано от 01.01.2023 година, като тя е поискала изплащане на дължимата разлика в трудовото възнаграждение, но е получила отказ от директора на Средно училище „Св.св. Кирил и Методий“ – Рудозем. Съдът установил, че с Уведомление с изх. № 44-00-3889 от 06.11.2023 година на жалбоподателката са дадени указания да уточни с какви действия/бездействия е извършена дискриминация, по какъв признак и кои лица са в сходно положение с нейното, но са различно третирани, при което с молба от 15.11.2023 г. В. М. е уточнила, че министърът на образованието и науката е тълкувал Анекса неправилно, в резултат на което директорите на училища не са изплатили дължимата разлика в трудовите възнаграждения. Приел твърдението й, че на всички учители са изплатени допълнителни възнаграждения и по този начин тя е поставена в по-неблагоприятно положение от тях. АССГ е изброил предприетите действия от КЗД по жалбата на В. М., възпроизвел съдържанието на диспозитива на решението на КЗД и кратко посочил какво е приела за установено КЗД в решението си. При тези установявания решаващият съд намерил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, арг. чл. 47 от ЗЗД, при спазване на правилата по чл. 48, ал. 1 и 2, т. 3, вр. чл. 54 от ЗЗД, при спазване на установената форма, тъй като решението съдържа реквизитите по 66 от ЗЗДискр. Съдът намерил, че административният орган е установил относимите факти. Приел за безспорно, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година възнаграждението на учителите е увеличено със задна дата, като на В. М., пенсионирана на 24.07.2024 година ( погрешно посочена година, вместо 2023г.), е отказано изплащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода 01.01. – 24.07.2024 година ( отново с погрешно посочена година, вместо 2023г.). АССГ приел за безспорно и, че на всички учители, с прекратени трудови договори, не е изплатено допълнително трудово възнаграждение, съобразно увеличението, както и че заместник-министърът на образованието и науката, в отговор на две запитвания по приложението на Анекса, е дал отговор, че допълнително трудово възнаграждение се изплаща само на служители с действащи трудови договори. След тези установявания първоинстанционният съд определил като безспорно и, че дадените указания по приложението на Анекса са неправилни. Посочил какво е непряка дискриминация, съобразно чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. и постановил, че министърът на образованието и науката не е проявил дължимият контрол върху действията на заместник-министъра на образованието и науката, в резултат на което е дадено неправилно задължително указание по приложението на Анекса, а в резултат на това задължително указание група лица с прекратени правоотношения към датата на влизане в сила на Анекса не са получили допълнително трудово възнаграждение за периода 01.01.-31.07.2024 година, включително В. М.. Тези действия АССГ приел, че представляват нарушение по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., тъй като група лица, включително В. М., са неравно третирани в сравнение с други лица. По идентичен начин първоинстанционният съд декларативно определил дадената от КЗД препоръка на министъра на образованието и науката като „обща, поради което е лишена от съдържание“ и намерил, че следва да я отмени и преписката да се върне на органа за даване на конкретна препоръка. Относно решението на КЗД в частта, с която е установено, че министърът на образованието и науката, като страна по Анекса е допуснал непрецизна и изчерпателна формулировка на текста на Анекса, в резултат на което са създадени предпоставки за неравно третиране на група лица, АССГ го определил за неправилно, като счел, че дадената в Анекса формулировка е ясна и предвижда увеличение на трудовите възнаграждения, считано от 01.01.2023 година на подробно посочени специалисти. Приел за неправилно даденото тълкувание, че допълнителното възнаграждение следва да се изплати само на лица с действащи трудови договори и постановил отмяна на решението на КЗД в тази част. АССГ посочил и че „на отмяна подлежи и дадената, на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗД, препоръка като акцесорна на установеното нарушение и по изложените по-горе, досежно препоръката по т. 2, съображения.“ На основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Решението е валидно като постановено от родово и компетентен съд в законен състав, но е недопустимо. В проведеното производство пред КЗД по реда на чл.50 и сл. от ЗЗДискр. страни са В. Ф. М.; Министърът на образованието и науката; Директора на СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр. Рудозем; Председателят на Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“; Председателят на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България; Председателят на Съюзът на работодателите/ръководителите в системата на народната просвета в България; Председателят на Сдружението на директорите в средното образование в Република България;, и Председателят на Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България. В съдебното производство, образувано по жалба на министъра на образованието и науката срещу решението на КЗД в частта му по т.IV, с което е установено, че ответните страни - министъра на образованието и науката и Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“; Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България; Съюзът на работодателите/ръководителите в системата на народната просвета в България; Сдружението на директорите в средното образование в Република България и Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България ( всички представлявани от техните председатели) в качеството им на страни по Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година, чрез непрецизна и изчерпателна формулировка на текста създали привидно неутрална разпоредба като са допуснали по този начин разнопосочното му тълкуване и различно прилагане, в частност спрямо лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023г. и са създали предпоставки за условия за неравно третиране спрямо В. М., съдът не е конституирал като заинтересовани страни Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“; Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България; Съюзът на работодателите/ръководителите в системата на народната просвета в България; Сдружението на директорите в средното образование в Република България и Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, които имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл.153 ал.1 от АПК и участието им в съдебното производство е задължително, вкл. и при съобразяване действието на съдебното решение по чл.177 ал.1 изр.2 от АПК и списък на които органът, издал оспореното решение е представил при изпращането на жалбата с административната преписка в съда. Конституирането на надлежните страни в съдебното производство представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Постановяването на съдебно решение без участието на заинтересовани страни води до недопустимостта му и налага обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение, предмет на оспорване пред първата инстанция е решението на КЗД в цялост. С т. II от него е дадена препоръка на министъра на образованието и науката, а с т. V – препоръка към ответните страни, подписали Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 г., сред които и министъра на образованието и науката. В тези две части, решението на КЗД не представлява индивидуален административен акт, годен за оспорване. Волеизявлението на КЗДискр по чл. 47, т. 6 ЗЗДискр е с препоръчителен характер и не създава права или задължения нито засяга законни интереси на адресата. Съобразяването на субекта с дадените препоръки, е предоставено изцяло на неговата воля. Препоръките по чл. 47, т. 6 ЗЗдискр не са принудителни административни мерки, нямат правнообвързващ ефект и за изпълнението им не е предвидена държавна принуда. Препоръките не представляват и санкция за техния адресат, а изпълняват превантивна функция, свързана с правомощието на КЗДискр да осъществява контрол по спазване на антидискриминационното законодателство. В тази част АССГ се е произнесъл по акт, неподлежащ на оспорване, при което е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото в тази му част се прекрати. Само за прецизност, касационната инстанция отбелязва, че с втория диспозитив на решението си АССГ е отменил Решение № 369/30.12.2024 година, постановено по преписка № 297/2023 година по описа на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която на Министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката, е препоръчано да спазва Закона за защита от дискриминация жалбата на С. С. Ш. от гр. Айтос, срещу Решение № 335/07.11.2024 година на Комисия за защита от дискриминацията и върнал преписката на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания. С. С. Ш. от гр. Айтос не е участвал като страна както в производството пред КЗД, така и в производството пред АССГ. Независимо, че в мотивите на решението липсват установявания относно подадена жалба от С. С. Ш. от гр. Айтос, волята на съда, изразена в отменителния диспозитив на решението, като формирана за ненадлежна страна, неучаствала в производството, представлява самостоятелно основание за обезсилване на съдебното решение в тази му част. Поради изложеното, обжалваното съдебно решение като недопустимо следва да се обезсили и в частта му, с която съдът е отменил решението на КЗД по т.II и по т.V относно дадените на основание чл.47 т.6 от ЗЗДискр. препоръки към министъра на образованието и науката и производството по делото в тази му част се прекрати. В останалата част от решението, подлежаща на обезсилване, делото следва да се върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституират надлежно посочените по-горе заинтересовани страни в процеса, изрично посочени и от административния орган в приложения по делото списък на заинтересовани лица, като се направят фактически установявания и се формират мотиви по предмета на спора, очертан с допустимата част от жалбата срещу решението на КЗД. При този изход на спора, по претенциите за разноски на страните, следва да се произнесе първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение