Решение № 11668 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 852/2015 г.

Решение № 11668 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 852/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Благоевград срещу решение № 1965 от 1.12.2014 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. дело № 729/2014 г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Благоевград. Ответникът - областен управител на област Благоевград, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № ОА-АК-475 от 16.10.2014 г., с която областният управител на област Благоевград е оспорил решение № 393 от 29.08.2014 г. от Протокол № 11/29.08.2014 г. на Общински съвет - Благоевград и решение № 460 от Протокол № 12/26.09.2014 г. на Общински съвет - Благоевград. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт решение № 393 от 29.08.2014 г. и е обявил за нищожен административен акт решение № 460 от Протокол № 12/26.09.2014 г. на Общински съвет - Благоевград. За да стигне до извод за неоснователност на оспорването съдът е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган и с изискуемото се от закона мнозинство от общинските съветници, след проведено гласуване. Съдът е обсъдил разпоредбата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, при което относно фактическите основания на акта, административният орган е приел посочените такива от началника ОСЗ, респ. кмета на общината, като в този смисъл изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК е спазено. Въз основа на събраните доказателства съдът е преценил, че в процесния случай разпоредбата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е неприложима, тъй като не се касае за неприключило производство по обезщетяване в хипотезата на § 27, ал. 1 от с. з., тъй като от съдържанието на искането е видно, че то е за предоставяне на част от имота, публична общинска собственост за възстановяване на имот в стари реални граници на наследниците на физическо лице, а не за обезщетяване на земеделски собственици. Касае се за имот № 000882 с призната площ от 1,300 дка, който не попада в приложното поле на § 27, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради и което по отношение на него се простира забраната на чл. 7, ал. 4 ЗОбС, според която собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. По отношение на решение № 460/26.09.2014 г., съдът е приел, че решението е нищожен административен акт, тъй като не е прието с изискуемото мнозинство - не по-малко от 1/2 от общия брой на общинските съветници. При този съществен порок при формиране на волята на колективния административен орган, съдът е приел, че липсва надлежно волеизявление, поради което е обявил нищожност на решението. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустимо оспорване. Оспореното решение, взето на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, е акт на разпореждане с общинско имущество, поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайния акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 47ж от ППЗСПЗЗ, съответния общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В процесния случай не са били налице предпоставките за приемане на положително решение от страна на ОС - Благоевград. видно от съдържанието на искането то е за предоставяне на част от имот публична общинска собственост за възстановяване на имот в стари реални граници на наследниците на физическо лице, а не за обезщетяване на земеделски собственици. Поради това върху него се простира забраната на чл. 7, ал. 4 ЗОС, според която собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. Отделно от това, предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за предоставяне на общински имот постановеното решение се явява и немотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Както в искането на общинската служба по земеделие, така и в предложението на кмета на общината не са представени писмени доказателства, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решение за предоставяне на общински имот. Така както са формулирани искането на ОСЗ и предложението на кмета на общината не става ясно коя от хипотезите на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е приложима, а и от приложените писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за приложимата хипотеза. Правилно е решението на решаващия съд и в частта, с която е обявена нищожност на решение № 460/26.09.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая след връщане на решението за ново обсъждане, общинския съвет е постановил решение, с което "не отменя" решение № 393/29.08.2014 г. Правна последица от така постановеното решение е потвърждаване на върнатия за ново обсъждане акт, тъй като съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА след връщане на акта за ново обсъждане общинския съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В рамките на така разписаните правомощия правилен е изводът на решаващия съд, че диспозитивът на решението "не отменя", попада в хипотезата на потвърждаване на акта, поради което за приемане на това решение е било необходимо предвиденото мнозинство - повече от половината от общия брой на общинските съветници. При липса на мнозинство за приемане на решение в предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА хипотези общинския съвет е следвало да постанови, че не приема решение за отмяна или потвърждаване на акта. В този случая областния управител може да оспори пред съда върнатия за ново обсъждане акт при условията на чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА в хипотезата липса на произнасяне на общинския съвет. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение