Определение № 3977 от 30.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3624/2023 г.

Производството е по реда на чл. 403 ГПК. По силата на т. 39 от Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, утвърдени от Председателя на ВКС със Заповед № 645 от 19.07.2022 г., както и Разпореждане № 85 от 01.07.2024 г., компетентен да се произнесе по реда на чл. 403 ГПК е настоящият състав на ВКС. С Определение № 1369 от 31.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 2267/2023 г. на ВКС, ІV г.о., е спряно изпълнението на въззивно Решение № 190 от 06.04.2023 г. по в.гр.д.№ 854/ 2022 г. на ОС – Благоевград до произнасяне на съда по подадената от В. З. Я. касационна жалба. С Определение № 2981 от 13.06.2024 г. по гр.д.№ 3624/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., образувано по касационната жалба, подадена от В. З. Я., не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. С молба вх.№ 12940 от 23.07.2024 г. ответникът по касация и ищец в производството „Груп А Ес“ ЕООД, представляван от управителя В. С., е заявил искане (мотивирано от изхода на производството по настоящото дело) внесената като гаранция сума да бъде преведена по банковата сметка на дружеството. Препис от молбата е връчен на залогодателя В. З. Я. на 16.08.2024 г., който не е взел становище по искането в указания му 1-седмичен срок. За да се произнесе по направеното искане, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК, обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК, обезпечаващо изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение, по своята правна същност представлява залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал. 1 ЗЗД. В този случай липсва договор между страните по заложното правоотношение, поради което процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя (съда) са подчинени на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон. Съобразно тези правила, разяснени в мотивите към т. 2 от посоченото ТР, сумата, внесена като обезпечение може: 1) да бъде върната на залогодателя; 2) да бъде преведена по сметка на съдебен изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя при спазване на правилата на чл. 455, ал. 2 ГПК и Глава четиридесет и първа от ГПК; 3) да бъде задържана - в случаите, когато залогополучателят е предявил иск за обезщетяването на вредите от забавеното изпълнение на решението и 4) да бъде преведена в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК. Специалните процесуално-правни норми не регламентират възможност залогодържателят да разпореди внесеното обезпечение да бъде преведено на самия залогополучател, независимо от становището, което залогодателят би заел при заявено искане в такава насока. По тази причина разглежданото искане следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение на Гражданската колегия