Определение № 402 от 23.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1793/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Мария Д. Я. – Б. срещу разпореждане от 28.02.2014г. по т.д. № 611/2013г. на САС, ТО, 6 състав, с което е върната касационната й жалба. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като жалбата й е подадена на 06.01.2014г. с куриера „Е.”, притежаващ лицензия за извършване на универсална пощенска услуга, с товарителница[ЕИК] и ИН[ЕИК]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С постановеното въззивно решение на САС е потвърдено решение № 2017 от 19.11.2012г. на СГС, ТО, VІ-15 състав, постановено по т.д. № 2820/10г., с което са отменени по искове с правна квалификация чл.74, ал.1 ТЗ на Мария Д. Я. – Б. решения на ОСА на [фирма]. Решението на въззивния съд е съобщено на въззиваемата ищца на 04.12.2013г. С касационна жалба, постъпила в съда на 07.01.2014г., въззиваемата ищца е поискала да бъде отменено въззивното решение в частта, в която не е уважено искането й за присъждане на разноски, и е поискала да бъде постановено друго, с което искането й бъде уважено. Касационната жалба е изпратена чрез куриер на 06.01.2014г. в 23.36 часа, което се установява от представената по делото товарителница[ЕИК] и разпечатка относно проследяването на пратката по тази товарителница. С обжалваното разпореждане съдът е счел подадената жалба за просрочена и на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК я е върнал. С оглед така установените факти настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за връщане на подадената жалба. Подадената от въззиваемата ищца жалба, макар да е озаглавена „касационна жалба”, има характера на молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК такова искане следва да бъде направено в срока за обжалване. В настоящия случай съгласно чл.60, ал.6 ГПК срокът за касационно обжалване на въззивното решение, респ. за подаване на молба по чл.248 ГПК, е изтекъл на 06.01.2014г. - понеделник, тъй като едномесечният срок по чл.283 ГПК е изтекъл в неприсъствен ден– 04.01.2014г. /събота/. Молбата на въззиваемата ищца по чл.248 ГПК е изпратена чрез куриер на 06.01.2014г., т.е. в предвидения в чл.248, ал.1 ГПК срок. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззвивния съд за произнасяне по подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,