Определение № 3 от 05.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2812/2020 г.

Делото е образувано по касационни жалби на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и А. И. Т. срещу решение №156 от 04.06.2020 г. по гр.д. № 454/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №190 от 09.05.2019 г. по гр. дело №700/2017 г. на Плевенския окръжен съд.

Ищецът Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Ответницата А. И. Т. обжалва същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Съдът констатира, че в изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване са повдигнати множество въпроси, сред които и следните:

От Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – 1. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ/отм./, респ. ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответника по иска, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период, както и получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи/вътрешни и международни/, за които не се установява законово основание и произход, но неналични в края на проверявания период; 2. Представлява ли предпоставка за уважаване на иска по чл.72 ЗОПДНПИ/отм./, респ. по чл.151 ЗПКОНПИ получаването от ответника на насрещна парична престация; 3. Може ли да бъде отнета от ответника в полза на държавата по чл.62 ЗОПДНПИ/отм., респ. чл.142 ЗПКОНПИ сума, представляваща паричната равностойност на налични към датата на предявяване на иска дружествени дялове от капитала на ЮЛ.

От А. И. Т.: 1. Следва ли да намери приложение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1.7 ПР на ЗОПДНПИ/отм./ размерът на внесените и постъпилите по банковите сметки на ответника суми, за които не се установява законово основание за внасянето им; 2. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банковите сметки на ответника, за които не се установява законово основание за внасянето им.

С определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/17 г. Софийският градски съд е направил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроси, сред които и следните:

1.Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията … съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице …;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:

· създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);

· създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);

· размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;

· въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;

· размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;

· допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

· въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.).

По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 г. пред СЕС, което е висящо. Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Изложеното важи и за настоящото производство. Повдигнатите от касаторите въпроси предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. ВКС като последна инстанция по спора има не само правото, но и задължението да отправи преюдициално запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за спора (така чл. 267, ал. 3 ДФЕС, а и чл. 629, ал. 3 ГПК). В този смисъл са и определение №106/13.05.2020 год. по гр. дело №884/2020 г. на ВКС, IV г.о.; определение №119/27.05.2020 г. по гр. дело №1106/2020 г. на ВКС, IV г.о. и определение №192/09.07.2020 г. по гр. дело №4429/2019 г. на ВКС, IV г.о.

Ето защо производството по делото следва да бъде спряно до приключване на дело С-319/19 г. на Съда на Европейския съюз.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.