Решение № 3043 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител, срещу решение №20306/12.06.2025 г. по адм.дело №871/2025 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на министъра на вътрешните работи против решение №366/20.12.2024 г. по преписка №21/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационните жалбоподатели поддържат чрез процесуален представител в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, искат отмяната му, отмяната му, отмяна на решението на КЗД или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - М. Е. К., чрез процесуален представител и лично, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. По делото е постъпила и частна жалба от М. Е. К., чрез процесуален представител срещу определение №24394/15.07.2025 г. по делото, с което е отхвърлено искането й за изменение на решението по делото в частта за разноските. Частната жалбоподателка иска отмяната му и изменение на решението по делото, като и бъдат присъдени и разноските по адм.дело №352/2023 г. на АССГ. Ответниците по частна жалба - министърът на вътрешните работи и МВР, чрез процесуален представител в писмен отговор на частната жалба, искат отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частна жалба - КЗД, чрез процесуален представител, в съдебно заседание заявява, че няма възражения срещу частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба и наведените в тях отменителни касационни основания, приема касационната и частната жалба жалба за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на министъра на вътрешните работи, съгласно уточнение на л.263, чрез процесуален представител срещу решение №366/20.12.2024 г. по преписка №21/2021 г. на КЗД, с което е установено, че от страна на министъра на вътрешните работи с издаването на заповед №8121К - 9430/01.10.2020 г. за преобразуване на служебното правоотношение на М. Е. К. на основание пар.86 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ПЗР към ЗИДЗМВР), обн ДВ бр.60/.7.07.2020 г., считано от 01.10.2020 г. е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), без да бъде отчетено правото на служителката на справедливи и благоприятни условия на труд. С решението на КЗД е установено и че от страна на министъра на вътрешните работи с издаването на заповед №8121К - 9430/01.10.2020 г. за преобразуване на служебното правоотношение на М. Е. К. на основание пар.86 ПЗР към ЗИДЗМВР, считано от 01.10.2020 г. е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.14, ал.1 и чл.15 ЗЗДискр. на основата на признак "лично положение". На министъра на вътрешните работи са наложени две глоби в размер на по 500 лева - едната за нарушението по чл.4, ал.3 ЗЗДискр. и втората - за нарушението по чл.14 и чл.15 от ЗЗДискр. Решението на КЗД е постановено при участието на ответни страни - министър на вътрешните работи и МВР, което е участвало в съдебното производство като заинтересована страна. АССГ е изложил мотиви, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в надлежно определен състав, в изискуемата писмена форма и има изискуемото законово съдържание. При постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административно- процесуалните норми и е постановила решение в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. За да обоснове извода за материалноправната законосъобразност на решението, АСГ е изложил доводи, че са правилни изводите на КЗД за извършена непряка дискриминация по чл.4, ал.3 ЗЗДискр. от министъра на вътрешните работи при преназначаването на К. с негова заповед, считано от 01.10.2020 г. на основание пар.86 от ПЗР към ЗИДЗМВР, обн. ДВ бр.60/.7.07.2020 г. Според пар.86 от ПЗР на ЗИДЗМВР заварените служебни правоотношения на държавните служители по чл.142,ал.1, т.2 в Института по психология, които осъществяват дейности по чл.51, ал.1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗМВР в Института по психология, ако служителите отговарят на изискванията по чл.155, ал.1, т.1 - 3 и ако към 1 октомври 2020 г. не са навършили 60 години. Видно от разпоредбата на ал.5 от същия параграф, при преобразуването се запазва присъдения ранг по ЗДСл., а съгласно ал.7 при назначаването на служителите се определя основна заплата съгласно наредбата по чл.177, ал.3 от ЗМВР. К. до издаването на оспорената заповед е заемала длъжността "главен експерт", ранг III младши, с основна заплата 2005 лева, а след нея - специалист III степен с основно възнаграждение 1342 лева, вместо специалист I степен с основно възнаграждение 1569 лева, както са преназначени други служители на Института по психология със същата длъжност като К., полагащи труд в други звена на МВР, различни от това, в което работи К.. Разликата произтича от звеното, в което полага труд психологът, като единствено в отдел "Специален дом за временно настаняване на чужденци" (СДВНЧ - София), където работи К., максималната възможна степен е III степен. По делото е приета и докладна записка № 4579р -3080/15.12.2020 г., изготвена от директора на Института по психология до министъра на вътрешните работи, в която е посочено, че психолозите в СДВНЧ - София единствени са ограничени в израстването си до III степен - статут с по - ниско заплащане и невъзможност за професионално израстване при унифицирани длъжностни характеристики за всички психолози и поради това се предлага трансформиране на двете щатни бройки специалист VI - III степен (СДВНЧ - София) в две щатни бройки специалист VI - I степен. АССГ е направил извод за привидно неутрална практика, с приложението на която К. е поставено в по - неблагоприятно отношение при промяната на правоотношението й - по ниско заплащане и невъзможност за повишаване в ранг по защитен признак "лично положение", което е свързано с местоработата й в СДВНЧ - София. АССГ е изложил мотиви и за правилна преценка на КЗД, че работодателят е нарушил и задължението си по чл.14, ал.1 ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за равен труд на К. спрямо останалите психолози, преназначени на по- висока длъжност от К., за която се е установило, че дори полага труд при по- тежки и нерядко рискови условия предвид работата й с чужденци. Работодателят е нарушил и забраната на чл.15, ал.1 ЗЗДискр., задължаващи го да предостави равни условия за професионално израстване и израстване в длъжност и ранг на К. спрямо психолозите, полагащи труд в други звена на МВР. Съдът е изложил мотиви и за правилна индивидуализация на размера на двете наложени санкции на министъра на вътрешните работи. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение от съда, състоящо се в неуважаване на искането им за допускане на повторна съдебна експертиза. АССГ мотивирано е отказал допускането на повторна експертиза, тъй като заключението е обосновано, подробно и убедително защитено, като изложението от него мотиви кореспондират с разпоредбата на 201 ГПК, поради което не е допуснал процесуално нарушение. Неотносими към правния спора са доводите на касаторите за законосъобразно преназначаване на К. и влизане в сила на заповедта й за преназначаване, тъй като в случая не са проверява законосъобразността на преназначаването, а равното, респективно неравното третиране на служителите при преназначаването. Неотносими са и доводите на касаторите, свързани със защитен признак "обществено положение", доколкото нито КЗД, нито АССГ са установявали дискриминация по този признак. Неоснователни са доводите, че К. следва да бъде сравнявана с втория психолог, работещ в СДВНЧ - София, а не както тя е поискала пред КЗД и съответно КЗД и АССГ са извършили сравнение между К. и психолозите, работещи в другите звена на МВР. Това е така, защото, К. е неравно третирана именно спрямо останалите психолози в другите звена по признак "лично положение", който обхваща и доказаното по делото чрез разпит на свидетеля В. владеене и ползване на чужд език при работата с чужденците от К., което е трайна, същностна характеристика на М. К.. Последната не се отличава по този същностен признак от колегата си в СДВНЧ, поради което не би могла да бъде сравнявана с него при преценка дали е извършена непряка дискриминация, и се отличава по този признак от останалите психолози в другите звена на МВР, с които правилно е сравнявана. Неоснователни са доводите, че различното третиране е със законна цел, тъй като възможността да се работи на чужд език и работата на чужд език сочат на по- висока квалификация и по - тежък труд и няма законна цел този по- тежък труд да бъде заплащан по-ниско от този на работещите на родния си език. В този смисъл и предвид цитираното от съда съдържание на докладната записка К. е доказала, че трудът и е поне равностоен на психолозите от другите звена, получаващи по - висока основна заплата, поради което правилно е прието за доказано и нарушението по чл.14, ал.1 ЗЗДискр., което с оглед на съдържанието на чл.14, ал.3 ЗЗДискр. е без оглед на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Доказано е и нарушението по чл.15 ЗЗДискр., което задължава работодателя да осигури равни възможности за израстване в длъжност и ранг без оглед на защитените признаци, а К. предвид длъжностната характеристика и длъжностното разписание не може да бъде повишена над специалист III степен, за разлика от другите психолози в другите звена на МВР, за които е възможно повишение до специалист I степен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. За да се произнесе по същество на частната жалба, ВАС намира, че обжалваното от К. определение е правилно. Правилно АССГ е отказал изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане и на разноски по адм.дело №352/2023 г. на АССГ, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е отменено предходно решение на КЗД по същата преписка и делото е делото е върнато за ново разглеждане от КЗД със задължителни указания. Няма правна възможност в производство по оспорване на новото решение на КЗД да се присъдят съдебните разноски от оспорването на първото решение на КЗД. Няма възможност и за прилагане на чл.226, ал.3 АПК по аналогия, тъй като това правило е свързано с висящо съдебно производство и липсата на решение по същество на спора след произнасянето на първата касационна инстанция и връщането на делото за ново разглеждане от втора първа инстанция. В случая е налице влязло в сила решение по адм.дело №352/2023 г. на АССГ, с което е отменено решение на КЗД и е върната преписката за ново произнасяне, тоест с приключило съдебно производство. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед решението по касационната жалба няма възможност за присъждане на претендираното от касаторите юрисконсултско възнаграждение, а на К. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 евро, платими от МВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,