Определение № 3770 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2024 г.
ВАСШесто отделение28.03.2024 г.докладчик Стефан Станчев
Диспозитив
СПИРА производството по адм. дело № 2105/2024 г. по описа на Върховен административен съд до постановяване на съдебен акт от Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 6/2023 г. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховен Административен Съд в седемдневен срок от съобщението. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Мотиви
Производството е по повод частна жалба от Р. Велев против определение № 65/03.01.2024 г., постановено по адм. дело № 7528/2023 г. по описа на Административен съд София – град. С обжалваното определение, решаващият съдебен състав е приел, че подадената от частния касационен жалбоподател жалба срещу решение № 687/2023 г. на Столичен общински съвет е процесуално недопустима, оставил я без разглеждане и прекратил производството пред съда. Според жалбоподателя, определението на АССГ е неправилно. Искането е за отмяна на съдебния акт. На самостоятелно основание, с оглед сочена и цитирана съдебна практика, във връзка с образувано тълкувателно дело № 6/2023 г. по описа на Върховен административен съд е поискано спиране на настоящото производство. Частния жалбоподател сочи преюдициалност на тълкувателното дело, по което не е постановен тълкувателен съдебен акт към развитите в частната му жалба оплаквания срещу определението на първостепенния съд. В срока за отговор от ответната страна – Столичен общински съвет не е постъпило становище. Върховен административен съд, шесто отделение в този съдебен състав, като взе предвид искането за спиране на производството в условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, приема следното. За да прекрати образуваното в АССГ производство по оспорване решение на колективен орган, регионалния общински съвет, решаващият съд приема 1. решението не е административен акт и не подлежи на оспорване; 2. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, при провеждане на търг или конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК), органите на търговските дружества с държавно участие в капитала не действат като административни органи и съответно издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК; 3. Дори да не са приложими тези изводи на съда, по реда на административния контрол, оспорваното решение на СОС е частично отменено и то в части, които пряко засягат частния касационен жалбоподател, което лишава оспорването от предмет. Според жалбоподателя, 1. при безспорния статут на лечебно заведение, с принципал СО, същото е публично предприятие и осъществява дейност и е подчинено на ЗПП и ППЗПП; 2. нормативно, по отношение на органите за управление на лечебни заведения и приложимостта на правила по ЗЛЗ, ЗПП и ППЗПП, се прилагат процедури по избор и възлагане на управление, наред с такива по ТЗ и по специалните закони; 3. Столичен общински съвет, като орган по управлението на СО е с делегирани правомощия да избира органи на управление на общински лечебни заведения, като в конкретния случай е възложител по обявена конкурсна процедура, а оттам и орган по избора на такива органи. От това се формират функциите му да взема решения по вертикала и действа като административен орган. Противно на приетото от съда, частен касационен жалбоподател твърди, сочейки съдебна практика в тази връзка, че в случая, СОС е с функции на административен орган, обвързан от процедури по избор на органи на управление в условията на чл. 21 от ЗПП, завършващи с административен акт, подлежащ на следващ контрол. В частната жалба е направено бланкетно искане за спиране на производството по делото. Аргумент за това, което е служебно известно на съда, е образувано и висящо пред Върховен административен съд тълкувателно дело № 6/2023 г. Тълкувателното дело е образувано по искане на министър на външните работи за приемане или не на тълкувателно решение за „1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество?; 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс?“. Според частния касационен жалбоподател, въпросите, по които следва произнасяне от Общото събрание на Върховния административен съд са сходни и решими, с изведените оплакванията, по които следва да се произнесе решаващия частната му жалба съдебен състав. Този състав на ВАС намира, че има аналогия по спорните въпроси, които следва да се разрешат със съдебен тълкувателен акт и тези, на които се дължи отговор по предизвикания правен спор относно допустимостта на жалба срещу решение на Общинския съвет, когато последния действа или не като административен орган или орган на власт или като гражданскоправен субект, в качеството му на принципал на капитала на търговско дружество с общинско участие в условията на ЗПП и ППЗПП. На следващо място – съдебният състав намира идентичност и по въпроса актовете на общинския съвет, при провеждане на конкурсна процедура по избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия, в случая „Втора САГБАЛ Шейново“ ЕАД, София, представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Всъщност, относимостта на предмета на частната жалба – определението на АССГ, с което жалбата на д-р Велев е оставена без разглеждане, изцяло е изградено на прилагана съдебна практика, приемаща, че решенията на Общински съвет във връзка с назначаване на органи на управление на общинско лечебно заведение не са административни актове. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗЛЗ, членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия. Ако дейността на общинския съвет, в изпълнение на тази компетентност се приеме за административна, безспорно, той ще действа като колективен административен орган и актовете му ще подлежат на контрол по реда на АПК. Обратното - ако се приеме, че компетентността на общинския съвет се свежда до регулиране на гражданскоправна и/или търговско правна дейност по възлагане управлението на общинско търговско, макар и ЗЛЗ, дружество, актовете му не подлежат на контрол по този ред. В образуваното пред АССГ производство по оспорването на решение на СОС, жалбоподателят извежда теза за защита на правата си, че последните са нарушени от административна дейност и логично, по пътя на правната аналогия, висящия спор по оспорване на това, а и не само това решение на СОС е обвързано от това когато публичен орган, в процедури по назначаване на органи на управление на публично търговско дружество в условията на ЗПП и ППЗПП взема/издава решение, последното в изпълнение на административна дейност ли е изпълнимо и актът, с който приключва процедурата по този ред приема ли се за такъв, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Искането за спиране на производството по настоящото административно дело пред ВАС се обвързва с правното основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Съдът приема, че има основание за такова искане, като взе предвид и съдебна практика в този смисъл. Наличието на посоченото основание за спиране на настоящото производство не е в противоречие с Тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 8/2013 г., тъй като същото постановява, че при образувано тълкувателно дело пред ВКС, по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спре само в касационна инстанция. Посоченото тълкувателно дело постановява възможност за спиране само в касационната инстанция, не в първата или въззивната, но само в случай, че е образувано тълкувателно дело по обуславящ въпрос. В случая, тълкувателното решение е постановено от ВКС, на същото правно основание, на което се иска и спиране на настоящото производство, а ВАС по правна аналогия е идентичен съдебен орган, предвид функционалната му компетентност, съгласно КРБ и ЗСВ. В случая, приложимо е тълкуването по посоченото т.д. № 8/2013 г. и искането за спиране на настоящото производство е основателно. Спирането на производството пред инстанциите по същество се обосновава с приложението на чл.229,ал.1,т.4 или т.7 от Гражданския процесуален кодекс, приложим във връзка с чл. 144 от АПК. За да бъде спряно производството по настоящото дело, с предмет касационна частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с който изцяло е преградено производство по оспорване на решение на орган, провел процедура по чл. 63, ал. 3 от ЗЛЗ на исканото правно основание, съдебният състав намира преюдициалност на тълкувателното дело по отношение на настоящия спор. В случая, органът, по чието искане е образувано тълкувателното дело няма връзка с Общински съвет, но преюдициалността се извежда от приложимостта на разпоредби от ЗПП и ЗМСМА. В случай, че тълкувателното дело приключи с тълкувателно решение, преюдициално ще бъде решен и спора, основателно или не е била оставена жалбата на частния касационен жалбоподател без разглеждане. Наличието на противоречива съдебна практика, поставя частния касационен жалбоподател в несигурност, в какъвто смисъл е искането на публичен орган за тълкувателна дейност от ОС на Втора колегия на ВАС. Начинът, по който е формулирано искането за спиране на производството по настоящото дело, сочи, че отговорът на въпроса изисква да бъде извършена преценка дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. да се провери правилността на направения от частния касационен жалбоподател извод, че между двете производства съществува връзка на преюдициалност, което е предмет на самия касационен контрол. Приемайки, че обусловеността на това да се приеме или не решението на публичен орган по възлагане на конкурс, проведен в процедура по ЗПП и ППЗПП и ЗЛЗ, дали е административна дейност, както и това, дали такъв акт подлежи на съдебен контрол, съдът в този състав намира искането за спиране за основателно. Производството по адм. дело № 2105/2024 г. по описа на Върховен административен съд се спира до произнасяне на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 6/2023 г. Предвид изложеното, състав на шесто отделение на Върховния административен съд
Цитирани разпоредби
5- чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 63, ал. 3 ЗЛЗ
- чл. 144 АПК
- чл. 21 ЗПП
- чл. 229, ал. 1, т. 4