Определение № 9155 от 03.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба от К. Г. А. от гр. Пловдив срещу Определение № 5106/05.06.2025 г. на Административен съд – Пловдив, по административно дело № 325/2025 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането му за изменение на Решение № 3712/22.04.2025 по адм. дело № 325/2025 г. в частта за разноските като неоснователно. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил доводите изложени в искането за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че неправилно съдът е приложил т.1 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т.д. №6/2012 г. като по този начин е подменил предмета на спора. Искателят не твърди, че разходите не са платени въобще, твърдението му e, че не са платени от Община Пловдив, поради което не могат да бъдат присъждани в нейна полза. Сочи също, че съдът е приложил неправилно и чл. 143, ал. 1 АПК вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК. Сочи, че по делото безспорно е доказано, че възнаграждението за адвокат е платено в брой от лицата П. Кирков и А. Кръстев и няма доказателства, които да установяват, че тези разходи са направени от бюджета на Община Пловдив, независимо, че тези служители са определени от кмета на Общината със заповед да прилагат принудителна административна мярка – принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на пътно превозно средство на територията на Община Пловдив. Сочи още, че представените по-късно доказателства от месец май 2025 г. са с дати след приключване на съдебното дирене и дори след постановяването на съдебното решение, чието изменение се иска, поради което са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат приемани и обсъждани. С оглед на всичко изложено, счита че платеното възнаграждение за адвокат е поето лично от физическите лица, осъществяващи функциите на административен орган и няма доказателства тези разноски да са направени нито от бюджета на Община Пловдив, нито от бюджета на Общинското предприятие, чиито служители са, поради което няма основание те да бъдат присъждани въобще. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а по съществото решението в частта за разноските да бъде изменено като присъдените такива за възнаграждение на адвокат бъдат отменени изцяло. Ответниците по частната жалба – контрольори, автомобилен транспорт в Общинско предприятие „Паркинги и репатриране“, гр. Пловдив не вземат становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение № 3712/22.04.2025 г. постановено по адм. дело № 325/2025 г. Административен съд – Пловдив отхвърля жалбата на К. Г. А. от гр. Пловдив срещу принудителна административна мярка – принудително задържане на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], чрез техническо средство – тип „скоба“, приложена на 04.02.2025 г. от контрольори, автомобилен транспорт в Общинско предприятие „Паркинги и репатриране“, гр. Пловдив – П. Кирков и А. Кръстев и се осъжда жалбоподателя да заплати в Община Пловдив разноски по дело в размер от 1000 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, чиито услуги са ползвани от ответниците. На 16.05.2025 г. пред съда е депозирано искане от процесуалния представител на жалбоподателя, с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК се иска изменение на решението в частта за разноските чрез отмяна на частта за присъдените разноски. Мотивът е, че няма нито твърдения, нито доказателства, че Община Пловдив е заплатила възнаграждението на упълномощения адвокат, сочи се че представеният договор за правна защита и съдействие е сключен лично от ответниците и те са платили в брой договорено възнаграждение, поради което няма основание разноските да бъдат присъждани в полза на Община Пловдив. На 05.06.2025 г. Административен съд - Пловдив постановява обжалваното определение, с което отхвърля искането като неоснователно с мотив, че представените доказателства установяват направения реален разход, доколкото е договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв., платими в брой, при който случай самият договор се счита за разписка. Съдът отбелязва, че съгласно чл. 143, ал.1 АПК вр. § 1, т. 6 ПЗР на АПК разноските се възлагат в тежест на юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган ответник по делото, поради което няма основание за изменение на решението в частта за разноските. Определението е валидно и допустимо, но неправилно по съображения различни от изложените в частната жалба. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил всичките му аргументи. Преди всичко същите възражения са били направени още в хода по същество на спора и съответно са обсъдени от съда в Решение № 3712/22.04.2025 г., поради което не е било необходимо отново да бъдат обсъждани в определението по искането за изменение на решението в частта за разноските. Съдът правилно не е мотивирал обжалваното определение с доказателствата представени с отговора на жалбоподателя по искането за изменение на решението, тъй като същите действително са неотносими (с дата след постановяване на решението) към предмета на спора - дължимостта и размера на разноските. Правилен е изводът на съда, че по делото е доказано, че възнаграждението за адвокат е платено от ответниците и съответно се дължи в полза на юридическото лице, към чиято структура се числят те като служители, на които са възложени функциите на административен орган. Неоснователен е доводът, на частния жалбоподател в тази връзка, че ответниците като физически лица са сключили договора за правна защита и съдействие. В договора е отбелязано, че те го сключват като служители в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ – Община Пловдив, а не в лично качество. Договорено е плащане в брой, но това не означава, че съответните служители на Общинското предприятие са платили с лични средства. Въпрос на вътрешни отношения между Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ – Община Пловдив и неговите служители е до каква сума могат да се разплащат в брой и срещу какъв документ, но този въпрос няма отношение към дължимостта на разноските за адвокат, а към счетоводната отчетност на предприятието, което е извън предмета на делото. Правилно съдът е посочил, че съгласно Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т.д. №6/2012 г. следва да е доказано плащането (по вид и размер) на договореното възнаграждение и в случая това е сторено. Неправилно обаче, съдът е присъдил разноските за адвокат в полза на Община Пловдив, ответниците като административен орган прилагащ конкретната принудителна мярка не попадат в структурата на юридическото лице – Община Пловдив, поради което не е налице основание в негова полза да бъдат присъдени сторените разноски. По делото безспорно е доказано, че П. Кръстев и А. Кръстев са служители на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ – Община Пловдив (доказателства от л. 35 до 43 вкл.), на които със заповед на кмета на Община Пловдив са възможни функции на административен орган по прилагане на принудителна административна мярка - принудително задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство – тип „скоба“. Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ – Община Пловдив е самостоятелно юридическо лице различно от Община Пловдив, а съгласно чл. 143, ал.1 АПК вр. § 1, т. 6 ПЗР на АПК разноските се възлагат в тежест, съответно присъждат в полза на (съобразно изхода на делото) на юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган ответник по делото. С оглед посоченото, съдът неправилно е присъдил разноските за възнаграждение за адвокат в полза на Община Пловдив вместо в полза на юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган ответник по делото, а именно Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ – Община Пловдив. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него разноските да бъдат присъдени в полза на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ – Община Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,