Определение № 474 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3600/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Е. А. К., чрез адв. С. Д., срещу определение № 215 от 24.07.2020 г. по гр. д. № 1356/2020 г. на ВКС, IV Г.О., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба вх. № 2337/30.01.2020 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 216 от 31.07.2019 г. по в. гр. д. № 274/2019 г. на Кюстендилски окръжен съд. В жалбата се оспорва изводът на състава на ВКС, че молбата за отмяна е просрочена. Твърди се, че поради пропуск на служителя на регистратурата в администриращия съд до входящия номер на молбата не е посочено, че същата е изпратена по куриер на 29.01.2020 г. и не е отбелязан номерът на товарителницата; че поради неправилно комплектоване на преписката товарителницата не е подредена непосредствено преди или след молбата за отмяна, а накрая на делото, което е въвело състава на ВКС в заблуждение относно датата на подаване на молбата. Към частната жалба са приложени заверени копия от товарителница № 5300166846364/29.01.2020 г., обратна разписка от 30.01.2020 г., към същата товарителница, разписана от Е. П. (деловодител-регистратура към Кюстендилски районен съд) и удостоверение изх. № 597/29.07.2020 г., издадено от председателя на Кюстендилски районен съд и от деловодител-регистратура Е. П., съгласно което товарителница № 5300166846364/29.01.2020 г. касае молба за отмяна вх. № 2337/30.01.2020 г. В срока за отговор насрещната страна К. С. Й. не взема становище. Частната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното: Производството по гр. д. № 1356/2020 г. на ВКС, IV Г.О., е образувано по молба вх. № 2337/30.01.2020 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 216 от 31.07.2019 г. по в. гр. д. № 274/2019 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което Е. А. К. е осъден да заплати на К. С. Й. сумата от 4500 лв., представляваща непогасени задължения по сключен на 13.09.2012 г. договор за заем, с падеж 01.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, лихва за забава за периода от 01.07.2015 г. до 29.06.2018 г., както и съдебно-деловодни разноски. В молбата за отмяна се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Във връзка с установяване началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е приложена електронна кореспонденция между пълномощника на К. (адв. Д.) и ЧСИ Е. Х., от която се установява, че на 29.10.2019 г. на адв. Д. е изпратена по имейл покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано за събиране на сумите, присъдени по в. гр. д. № 274/2019 г. на КОС. С обжалваното в настоящото производство определение съставът на ВКС е счел молбата за отмяна за процесуално недопустима. Прието е, че същата е подадена на 30.01.2020 г., видно от щемпела на администриращия съд, тоест извън предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен тримесечен срок, изтекъл на 29.01.2020 г. Частната жалба е основателна. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечният преклузивен срок за за подаване на молбата за отмяна в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК тече от датата на узнаване на решението. Правилен е изводът на състава на IV Г.О., че срокът е започал да тече на 29.10.2019 г., когато молителят е разбрал за решението, и е изтекъл на 29.01.2020 г. Видно от приложената на л. 34 от гр. д. № 1356/2020 г. на ВКС, IV Г.О., товарителница № 5300166846364/29.01.2020 г. на куриерска фирма „Еконт”, както и на приложените към частната жалба доказателства, молбата е подадена на 29.01.2020 г. от адв. Д.. Доколкото посочената фирма е пощенски оператор по смисъла на чл. 19 ЗПУ, следва да се приеме, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Следователно молбата за отмяна е подадена в последния ден на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което същата не се явява просрочена. Предвид изложеното, обжлваното определние следва да бъде отменено, а делото – върнато на състава на ВКС за произнасяне по молбата за отмяна. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,