Определение № 60391 от 01.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1975/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция по вписванията, [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 258 от 24.06.2021 г. по в.т.д. № 186/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх. № 2790 от 07.05.2021 г. на настоящия частен жалбоподател срещу решение № 24 от 08.04.2021 г. по т.д. № 32/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Твърди, че с допълненията в ЗТРРЮЛНЦ, извършени с § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. в ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е извършено изменение в режима на обжалване на постановените от длъжностните лица по регистрацията откази, като е призната процесуална легитимация и на Агенция по вписванията на жалба срещу постановените в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдебни актове. Счита, че, видно от мотивите към законопроекта, тези изменения са предвидени с цел осигуряване на по-добра защита както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията като страни в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, както и с оглед процесуална икономия във връзка с претендиране на направени от страните разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията. Обосновава, че с допълнението на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ качеството на страна на Агенция по вписванията е предвидено изрично, като това е видно и от мотивите към законопроекта, а също така и по аргумент от новата разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която сочи страните в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и им дава възможност, включително и на Агенция по вписванията, да имат право на разноски, в случай че са направени такива, като по този начин се спестява провеждането на отделно исково производство по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във вр. със ЗОДОВ. В подкрепа на този извод сочи и допълнението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изтъквайки, че спецификите на регистърното производство не могат да имат отношение при определяне на процесуалната легитимация на страните при обжалване акт на съда, постановен в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка намира, че отричането на правото на Агенция по вписванията да оспори правилността и законосъобразността на обжалвания пред апелативния съд акт, доколкото разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ изрично регламентира и обуславя правния интерес на Агенция по вписванията от обжалване актовете на окръжния съд, с които са засегнати нейни права и законни интереси, противоречи на закона. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. първо ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е посочил, че извършеното с § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. в ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) допълнение на разпоредбата на чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ дава основание за различно тълкуване. Приел е, че допълнената разпоредба въвежда единствено задължение за съобщаване на решението на окръжния съд на Агенцията по вписванията, освен на жалбоподателя, но не предоставя право на агенцията да обжалва решението на окръжния съд, постановено по атакувания пред него отказ на длъжностното лице по регистрацията. Въведеното в нормата задължение за съобщаване на решението по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, според решаващия съдебен състав, следва да се разглежда във връзка с новото изречение на ал. 2 на същата норма, прието със същото допълнение, относно администрирането на жалбата срещу отказа, както и във връзка с мотивите към законопроекта, видно от които допълнението на закона цели да преодолее противоречията в съдебната практика относно задължението за разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица – тъй като съдилищата не присъждат разноски в производствата по обжалване на отказите, същите се претендират по исков ред по реда на чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ пред административните съдилища, което от своя страна води до нови допълнителни разходи. Затова е създадена нова ал. 6 на чл. 25, която цели осигуряване на финансова икономия и спестяване на производства пред административните съдилища. Според състава на Апелативен съд – Велико Търново, основните аргументи за липсата на активна процесуална легитимация на Агенция по вписванията да обжалва съдебните решение на окръжните съдилища по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ се извеждат от вида на самото производство по вписване, заличаване и обявяване на актове в търговския регистър, което е охранително – едностранно и безспорно. То се развива само между молителя и регистърния орган и цели да осигури съдебно съдействие за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства, за заличаването им или за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Актовете, с които приключва – вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване, не представляват индивидуални административни актове, а актове с правно значимо действие (Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. д. № 2/2014 г. – т. 7). Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен (чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ), а правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията има само заявителят, съответно – само той има интерес да обжалва решението на окръжния съд, с което отказът е потвърден. Ако отмени отказа, на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът решава въпроса по жалбата и дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване (чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В този случай, интересът на страната, която е обжалвала отказа, е удовлетворен и въпросът по жалбата е разрешен. По тези съображения и приемайки, че Агенцията по вписванията не е активно легитимирана да обжалва този съдебен акт пред апелативен съд, защото е решаващият орган, чийто акт е бил отменен от окръжния съд, а не е страна в регистърното производство – заявител, който има интерес исканото от него вписване, заличаване или обявяване да бъде извършено, съставът на Апелативен съд – Велико Търново е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството пред себе си. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения: Регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ разкрива характеристиките на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК. Възлагането с цитирания закон на дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на длъжностните лица по регистрация към Агенция по вписванията отнема единствено характеристиката на съдебно, на производството по регистрация, но не и останалите му белези на охранително производство. Регистърното производство е безспорно и едностранно, като започва по молба на оправомощеното лице – чл. 13 и чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка спазване изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като по свой почин дава указания на заявителя за представяне на необходимите документи – чл. 22, ал. 5. Целта на производството е да даде съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени от закона права, като чрез вписването на обстоятелства (чл. 4), обявяване на актове (чл. 5) или заличаване на вписване по партида на съответния субект се охранява интересът му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването – чл.чл. 7 – 9), т.е. изгодни за него правни последици, но не и да се накърни с крайния акт чужда правна сфера. Поради това, на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация – чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В случай че вписването/заличаването накърнява права на трето лице, този спор не може да бъде разрешен от длъжностното лице по регистрация, а само от съд с участието и на двете страни в спорно исково производство относно накърненото право. Крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление – чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ. Обжалването на отказа на длъжностното лице по регистрацията пред съд е по реда на гражданския процес – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 ГПК (с изключението, че жалбата се разглежда в състав от един съдия), подобно на обжалването на отказите на съдията по вписванията, като производството по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър също е охранително – чл. 577 ГПК във вр. с чл. 569, т. 5 ГПК. В производството по обжалване пред окръжния съд няма качеството страна органът, постановил отказа – нито длъжностното лице по регистрация, нито съдията по вписванията. По тези съображения, Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията и няма право на жалба срещу позитивното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на окръжния съд по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение