Определение № 3063 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 8442/16.05.2024 г., подадена от П. Д. С. срещу определение № 2111/29.04.2024 г., постановено по частно гр. дело № 814/2024 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 504461/20.11.2023 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 60322/27.09.2023 г. по частно гр. дело № 3293/2021 г. на друг състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Частната жалба с вх. № 8442/16.05.2024 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за нищожност на обжалваното определение, като се сочи, че връченото такова на жалбоподателя било неподписано. Излагат се и съображения, че с обжалваното определение незаконосъобразно „се узаконява“ определение № 60322/27.09.2023 г., което според жалбоподателя също е незаконосъобразно, тъй като с него е потвърдено разпореждане на апелативния съд, а жалбоподателят счита, че не дължи държавни такси по делото. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение № 2111/29.04.2024 г., намиращо се на листове 33-35 по частно гр. дело № 814/2024 г. по описа на ВКС, ІІІ-то гр. отд., е подписано от всеки един от съдиите от тричленния съдебен състав, който го е постановил, поради което то не е нищожно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ГПК, съдът връчва на страната препис от подлежащия на обжалване съдебен акт, като законът не съдържа изискване преписът да е подписан. Такова изискване (чл. 254, ал. 2, т. 7 от ГПК) е налице единствено по отношение на оригинала на определението, който се намира по делото. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не намира други (непосочени от жалбоподателя) пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на обжалваното определение, поради което същото е валидно и процесуално допустимо. Същото е и правилно, като съображенията за това са следните: С определение № 60322/27.09.2023 г. съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е потвърдил преграждащото разпореждане № 2272/26.07.2021 г. по частно възз. гр. дело № 718/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е върната частната жалба с вх. № 9517/04.06.2021 г., подадена от жалбоподателя срещу разпореждане № 1469/26.05.2021 г., постановено по същото дело на САС. Самото определение № 60322/27.09.2023 г. не е преграждащо развитието на производството по частно гр. дело № 3293/2021 г., тъй като съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е разгледал и се е произнесъл по съществото на подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 14398/16.08.2021 г., с която е бил сезиран. Поради това, определение № 60322/27.09.2023 г. не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, по който ред се разглеждат само частни жалби срещу определения на ВКС, с които се прегражда производството пред ВКС, нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК или на чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като частната жалба с вх. № 14398/16.08.2021 г. е подадена срещу преграждащо разпореждане на апелативния съд и с разглеждането ѝ по същество от ВКС процесуалният ред за инстанционен контрол е бил изчерпан. Следователно, подадената срещу определение № 60322/27.09.2023 г., частна жалба с вх. № 504461/20.11.2023 г. е процесуално недопустима и правилно е върната с обжалваното определение № 2111/29.04.2024 г., в мотивите към което са изложени същите съображения за недопустимостта на тази частна жалба. Доводът на жалбоподателя, че не дължи държавни такси по делото няма отношение към процесуалната недопустимост на частната му жалба с вх. № 504461/20.11.2023 г. Що се отнася до осъждането на жалбоподателя да заплати държавна такса, постановено по реда на чл. 77 от ГПК с определение № 60322/27.09.2023 г., в тази негова част то подлежи на изменение по реда на чл. 248 от ГПК, поради което правилно с обжалваното определение № 2111/29.04.2024 г. е разпоредено делото да се докладва на съдебния състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, който е постановил необжалваемото определение № 60322/27.09.2023 г., и който е компетентен да се произнесе по това искане на жалбоподателя. В заключение, обжалваното определение № 2111/29.04.2024 г. следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение