Определение № 593 от 07.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 317/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. И. Ж., чрез адв. Н., срещу определение № 5492 от 27.11.2024 г., постановено по гр. д. № 4488/2024 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение № 2005 от 03.10.2024 г. на Бургаски районен съд, постановено по гр. д. № 6290/2024 г. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че производството по реда на глава 24 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е единственият процесуален ред за защита срещу наложените мерки по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Иска се отмяна на обжалваното определение на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от компетентния съд. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответницата по частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено в производство по реда на глава 24 ГПК, образувано по молба на П. Ж. за отмяна на влязлото в сила решение № 2005 от 03.10.2024 г. на Бургаски районен съд, постановено по гр. д. № 6290/2024 г. С решението са наложени мерки за защита по ЗЗДН, които постановяват: задължение за въздържане от извършване на домашно насилие, отстраняване от съвместно обитаваното жилище и забрана за приближаване на пострадалото лице на по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца. Решението не е обжалвано пред въззивна инстанция и е влязло в сила. Подадената молба от П. И. Ж. за отмяна на решението на първоинстанционния съд по реда на чл. 307 ГПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с определение № 5492 от 27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4488/2024 г., IV г.о. на ВКС. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС се е позовал на разясненията, дадени с ППВС №2/29.09.1977 г. и Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които на отмяна подлежат само съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо – т.е., които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В този смисъл влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Като е съобразил, че съдебните решения по исканията за постановяване на мерки за защита от домашно насилие са актове по спорна администрация, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е подадена срещу неподлежащ на отмяна акт, същата е процесуална недопустима и я е оставил без разглеждане. Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. Решенията, постановени от съда при упражняване на правомощия по спорна съдебна администрация, включително и по реда на ЗЗДН, са израз на съдебното администриране на гражданските правоотношения. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии. Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита, а не цели разрешаването на правен спор със силата на пресъдено нещо. В тази връзка съгласно разясненията, дадени в т. 22 от Тълкувателно решение №6/2013 по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие не е исково. В него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. Наложените от съда мерки не са административни наказания, тяхното предназначение е да охранят пострадалото лице, а не да санкционират извършителя. Мерките по ЗЗДН с оглед на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН се налагат само за срок от три до 18 месеца, т.е. те са винаги с временно действие и не уреждат трайно конкретните граждански правоотношения. В тази връзка и при съобразяване на задължителните указания, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, както и определение № 3443 от 9.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4105/2023 г., III г.о., определение № 2594 от 19.09.2023 г. на ВКС по ч.гр. д. № 2589/2023 г., IV г.о., и др. е прието, че отмяната на решенията, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не е необходима, защото страните могат да предявят искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценка на съда по целесъобразност. Настоящият състав изцяло споделя посочената практика. Като взема предвид изложеното, съдът намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2005 от 03.10.2024 г. по гр. д. № 6290/2024 г. на Бургаския районен съд, постановено по ЗЗДН е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. В същия смисъл са и решаващите правни изводи на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,