Определение № 3569 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2024 г.

Образувано е по частна жалба на П. Дешов от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат В. Якимов от АК - Варна, със съдебен адрес в гр. София, [улица], [номер], против Определение № 2176 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2142/2024 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с която е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 419 от 02.02.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и спиране изпълнението на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 419 от 02.02.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б."б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по отношение П. Дешев е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 02.02.2024 г. в гр. София, [улица]е управлявал МПС - VW Голф, с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотично вещество, установено с техническо средство "Дръг ТЕСТ" 5000. За да постанови този правен резултат съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, ако обжалваната заповед бъде изпълнена незабавно. Определението е правилно. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността му, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Съгласно чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП налагането на ПАМ от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1, в които се включва свидетелството за правоуправление, което съгласно т. 2 от същата разпоредба, съответните органи имат право да изземват. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите, с които се прилага ПАМ по чл. 171 ЗДП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. Т.е. предварителното изпълнение на ЗППАМ № 419 от 02.02.2024 г. произтича от закона, а не е допуснато по усмотрение на административния орган, съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии. Прилагането на ПАМ от вида на процесната е в обществен интерес - за защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните изисквания. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния. Наведените в жалбата на Дешов оплаквания за липса на основания по чл. 60 АПК за допускане на предварително изпълнение са ирелевантни, т.к. предварителното изпълнение в случая произтича пряко от закона (чл. 172, ал. 6 АПК), а подадената жалба няма суспензивен ефект, освен ако съдът не постанови друго (чл. 166, ал. 2 АПК и Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. по т.д. № 1/2009 на ВАС). Ето защо тези доводи на жалбоподателя са неотносими към основателността на допуснатото по закон предварително изпълнение. Това е така, защото съдът е компетентен да контролира правоприлагането от страна на административния орган (чл. 145, чл. 1 АПК), но не и да променя нормативните предвиждания. Поради това не би могъл да отмени установеното по закон, като го замести със свое решение, т.к. това би означавало да ревизира самия закон. Постановен е акт на специализиран орган, за констирано нарушение по ЗДвП и е приложена ПАМ. Както е посочил и съдът, по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП заповедта подлежи на предварително изпълнение. Т.е. с цитираната разпоредба, именно по силата на закона, (а не от волята на органа), са настъпили негативните за адресата последици, свързани с изпълнението на акта. По отношение на тях адресатът следва да получи правна защита, след като в ЗДвП не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. С нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП законодателят е презумирал предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварителното изпълнение на актовете по чл. 171 ЗДвП, какъвто е процесният. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, законосъобразен е изводът, че прилагането на заповедта не създава сочените непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. В разглеждания случай съдът правилно е приел, че данните по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. ПАМ са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта касаторът е лишен от правото да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност на адресата на акта да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не са налице. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, като е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, АССГ законосъобразно е преценил отправеното искане като такова за спиране изпълнението на Заповед № 419 от 02.02.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР и го е отхвърлил като неоснователно. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение