Определение № 13660 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Т. от гр. Стара Загора, [улица], срещу Определение №3207от 24.10.2024 г. на Административен съд – Стара Загора по административно дело № 880/2024 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №24-1228-001001 от 14.10.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, с която му спрямо В.Т. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател – В. Т., счита обжалваното определение за неправилно. Обосновава, че съдът неправилно е ценил фактите, обосноваващи искането за спиране на предварителното изпълнение. Сочи, че работи като касиер на бензиностанция ШЕЛ-Юг, Стара Загора, стопанисвана от дружеството М. ЕООД като по длъжностна характеристика следва да пътува и да се явява навреме на работа и затова ползва личния си автомобил, поради което ѝ е крайно необходимо СУМПС, отнето ѝ с оспорената заповед. Счита, че ако не бъде спряно предварително изпълнение за нея може да настъпят значителни и трудно поправими вреди, преди всичко имуществени, изразяващи се в пропуснати ползи, загуба на работа и проблеми със семейните финанси. Към частната жалба са приложени трудов договор от 15.08.2024 г., който удостоверява че частната жалбоподателка е назначена на длъжността продавач-консултант в търговски комплекс ШЕЛ - Стара Загора, юг и длъжностна характеристика за длъжността продавач-консултант. С допълнителна молба от 25.11.2024 г. се потвърждава искането да бъде спряно предварително изпълнение на заповедта и се представя ново доказателства – удостоверение за настоящ адрес в [населено място], общ. Стара Загора Иска съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частната жалбоподателка се представлява от адв. Г. Георгиев, Адвокатска колегия – Стара Загора. Ответникът по частната жалба - на началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 11.10.2024 г. полицай в 02 РУ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора съставя срещу В. Д. Т. акт за установяване на административно нарушение № 822451 за извършено на същата дата нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП – управлява МПС след употреба на наркотични вещества. На 14.10.2024 г. със Заповед №24-1228-001001 от 14.10.2024 г. началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора прилага спрямо В. Т. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На 22.10.2024 г. В. Т. оспорва Заповед №24-1228-001001 от 14.10.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора пред Административен съд – Стара Загора. По жалбата е образувано административно дело №880/2023 г. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед с оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на административен акт се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Жалбоподателката, на която е доказателствената тежест, обосновава искането си със следните факти – работи на длъжността продавач-консултант в търговски комплекс ШЕЛ - Стара Загора, юг и се придвижва до работното си място, което е извън града с личен автомобил, оставането ѝ без СУМПС води до риск да загуби работата си и пропуснати ползи и проблеми със семейните финанси като счита че посоченото обоснова имуществени вреди, които може да причини предварително изпълнение на заповедта и определя същите като значителни и трудно поправими, както и противопоставими на обществения интерес. Съдът намира, че тези факти, не са доказани и не обосновават интерес, който да е противопоставим на обществения интерес – безопасност на движението за всички участници в него, поради което съдът отхвърля искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частната жалбоподателка твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да осъществява трудовите си задължения, тъй като не може да се придвижва до работното си място и така има риск от освобождаването ѝ поради неизпълнение на задълженията ѝ. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си (по лични или служебни задачи) на автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частната жалбоподателка. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. За въздействието на правните последици от приложената принудителна мярка върху ежедневния му живот лицето е следвало да мисли преди да извърши нарушенията по ЗДвП, ако действително е загрижено за личните си нужди или тези на семейството му. От представения трудов договор се установява само, че частната жалбоподателка действително е назначена на длъжност продавач-консултант в търговски комплекс ШЕЛ – Стара Загора, юг, но в представената длъжностна характеристика няма нито изискване служителя да притежава СУМПС, нито са му възложени задължения, който да предполагат задължително ползването на МПС, такива не са описани и в трудовия договор. Напротив в длъжностната характеристика е отбелязано, че служителят идва на работа чрез организиран фирмен транспорт до обекта. Нямат нито твърдения, нито доказателства, че такъв не е осигурен от работодателя. С оглед изложеното е ирелевантно къде точно е настоящият адрес на жалбоподателката, а вероятността да остане без работа и доходи твърде хипотетична. С оглед посоченото правилен е извода на съда, че трудовата функция на частната жалбоподателка не е свързана пряко с необходимостта от управление на автомобил. Напротив представените доказателства установят, че възложената ѝ работа не изисква служителят да притежава СУМПС, а транспортът до конкретното ѝ работно място се осигурява от работодателя, но дори последният да не осигурява такъв, личният комфорт да се придвижваш до работното си място със собствен автомобил не е противопоставим интерес на защитавания от закона обществен такъв, който е обусловил въвеждането на предварително изпълнение на заповедта за прилагането на ПАМ по закон. Други конкретни нови факти и обстоятелства частната жалбоподателка не сочи, поради което искането ѝ за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като недоказано и неоснователно, и съответно отхвърлено. С оглед на горното доводите на частната жалбоподателка за незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно и съответно на закона, и представените по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд