Определение № 1830 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2430/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 502046/10.04.2023 г., подадена по пощата на 06.04.2023 г., на „Селект туризъм“ ЕООД, чрез адвокат В. Н., срещу определение № 50097 от 28.03.2023 г. по гр. д. № 3290/2022 г. на ВКС, І г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от „Селект туризъм“ ЕООД касационна жалба срещу решение № 283 от 04.04.2022 г. по гр. д. № 1735/2021 г. на Окръжен съд – Бургас. За да остави без разглеждане касационната жалба, съдът е приел следното: В първоинстанционното производство „Селект туризъм“ ЕООД е втори ответник по отрицателен установителен иск за собственост. Дружеството е представлявано от адвокат С., упълномощен на 19.12.2019 г. От съдържанието на пълномощното му се установява, че представителната власт включва процесуално представителство по гр. д. № 2957/2019 г. на РС – Бургас, като изрично е записано и „да представлява „Селект туризъм“ ЕООД и в случай на изпращане на делото на по-горна инстанция - отново с право да извършва всички съдопроизводствени действия“. Посочено е, че пълномощното е безсрочно, важи до изричното му оттегляне и следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения адвокат. Адвокат С. е отказал да приеме съобщението с изготвен препис от първоинстанционното решение, като е направил писмена бележка, че пълномощното му е оттеглено. Данни за оттегляне на пълномощното до този момент и по делото във всички инстанции не са налице. Бургаският районен съд, като е констатирал, че са неприложими чл. 35 и чл. 36 ГПК и като е съобразил цитираното съдържание на пълномощното, е приложил чл. 51, ал. 3 ГПК – правилно е счел, че този ответник е редовно уведомен за решението. „Селект туризъм“ ЕООД не е обжалвало решението на РС, нито се е присъединило към въззивната жалба на другия ответник „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД, поради което първоинстанционното решение по отношение на него е влязло в сила. Без да е обжалвало решението на първата инстанция, посоченото дружество, по отношение на което е постановено неблагоприятно решение, което е влязло в сила, не може да подаде касационна жалба. Другият ответник „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД, който е обжалвал решението изцяло, не е процесуален субституент на „Селект Туризъм“ ЕООД; не е налице хипотеза по чл. 26, ал. 2 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 271, ал. 3 ГПК, тъй като двамата ответници не са необходими задължителни другари. Твърди се нетранслативност на сделката, с която „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД е прехвърлило на „Селект туризъм“ ЕООД възмездно за погасяване на свой дълг недвижим имот. Сделка, която не прехвърля правото на собственост поради това, че прехвърлителят не е собственик, не е нищожна, поради което е неприложимо ТР № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Сделката е нетранслативна - не прехвърля вещни права. Страните по такава сделка не са задължителни необходими другари, защото решението по отношение на всяка от тях може да е различно (например, защото преобретателят може да придобие имота на основание добросъвестно владение). Така подадената от ответника по иска „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД въззивна жалба не ползва ответника „Селект туризъм“ ЕООД и по отношение на него решението на РС е влязло в сила. Затова „Селект туризъм“ ЕООД не може да обжалва въззивното решение и подадената от него касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Тъй като въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена само от „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД, а „Селект туризъм“ ЕООД не е сезирало въззивния съд, то не може да се приеме, че подадената от него касационна жалба представлява частна жалба против решението в частта, с която се прекратява въззивното производство по въззивната жалба на другия ответник. Жалбоподателят счита определението в обжалваната му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда, че първоинстанционното решение е влязло в законна сила спрямо „Селект туризъм“ ЕООД, както и че не може да се приеме, че подадената от това дружество касационна жалба представлява частна жалба против решението на Окръжен съд - Бургас в частта, с която се прекратява въззивното производство. Във връзка с горното излага, че никъде във въззивното решение Окръжен съд - Бургас не е указвал правото на всяка една от страните да обжалва решението в прекратителната му част. Твърди, че неправилно ВКС е приел, че изводът на РС да приеме, че е налице връчване по реда на чл. 51, ал. 3 ГПК, е съобразен с обема на представителната власт на адвоката, като сочи, че в случая последният не е получил книжата, съответно призовката не е оформена и връчена от призовкаря при условията на отказ. Счита, че неправилно съдебният акт, с който се приключва производството пред първата инстанция и същият подлежи на обжалване пред по-горен съд, е изпратен до процесуален представител на дружеството, който има представителна власт единствено за първата инстанция, но не и за по-горната инстанция, и това е служебно известно на съда, изпращащ акта. Не може да се приеме и че е налице редовно връчване в такава хипотеза, когато процесуалният представител на страна по делото, който разполага с представителна власт само за тази инстанция, но не и за пред по-горния съд и това е служебно известно на съда, изпращащ акта, заяви на съдебния служител, дошъл да му връчи съдебния акт, че не е упълномощен да го получи. Счита за неправилно становището на съда в обжалваното определение, че „Селект туризъм“ ЕООД не се е присъединило към въззивната жалба на другия ответник по реда на чл. 265 ГПК. Сочи, че и в хода на въззивното производство дружеството не е уведомявано за същото и не е получавало призовки и съобщения, като едва на 10.05.2022 г. е получило препис от въззивното решение. Жалбоподателят твърди, че решението на въззивния съд е недопустимо, предвид лишаването на „Селект туризъм“ ЕООД от възможността да обжалва решението на Районен съд – Бургас. Излага, че ВКС не е взел предвид, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение и като на практика не е връчила решението и въззивната жалба на Селект туризъм“ ЕООД – ви дно от изпратените съобщения от Районен съд - Бургас до адвокат С. за връчване на първоинстационното решение и въззивна жалба, същите не са получени от адвокат С., който изрично е записал, че не е упълномощен да ги получи и същите са върнати в цялост. Същевременно съобщения не са изпращани до адреса на управление на „Селект туризъм“ ЕООД. Ето защо неправилно е прието, че първоинстанционното р ешение е влязло в законна сила по отношение на тази страна. От насрещните страни Н. В. С. и И. В. И. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: С първоинстанционното решение № 260866 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 2957/2019 г. на Районен съд – Бургас са уважени отрицателни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от „ТНТ Травел“ ЕООД, Н. В. С. и И. В. И. срещу „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД и „Селект туризъм“ ЕООД. Препис от решението е изпратено на адреса на пълномощника на „Селект туризъм“ ЕООД – адвокат А. С., упълномощен да представлява дружеството по гр. д. № 2957/2019 г. на Бургаския районен съд, вкл. с правото да получава преписи от документи и съдебни книжа, както и „в случай на изпращане на делото на по-горна инстанция, отново с право да извършва всички съдопроизводствени действия“. Изпратеното до адвокат С. съобщение с препис от първоинстанционното решение е върнато в цялост с отбелязване от адвокат С., че не се ангажира да го получи, предвид оттеглено пълномощно, като същият моли да бъде изпратено на седалището на дружеството. От длъжностното лице по призоваването е положен подпис и дата 29.06.2021 г. Първоинстанционният съд е приел връчването за редовно на основание чл. 51, ал. 3 ГПК. Въззивното производство е образувано единствено по въззивна жалба на „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД, което е атакувало акта в неговата цялост. Окръжен съд – Бургас е прекратил производството по въззивната жалба в частта относно уважения спрямо „Селект туризъм“ ЕООД иск, поради липса на правен интерес от обжалването от страна на „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД. Потвърдил е решението в частта, с която отрицателният установителен иск за собственост е уважен срещу „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД. Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД и от „Селект туризъм“ ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на „Селект туризъм“ ЕООД. Това дружество се явява обикновен другар, който не е атакувал пред въззивния съд решение № 260866 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 2957/2019 г. на Районен съд – Бургас, нито се е присъединил към въззивната жалба на другия ответник по исковете. Това изключва процесуалната възможност то да подаде касационна жалба срещу решението на Окръжен съд- Бургас. За да направи тези си изводи, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС приема, че „Селект туризъм“ ЕООД е било редовно уведомено за постановеното първоинстанционно решение. Безспорно адвокат С. е бил упълномощен да го представлява пред първоинстанционния съд, като това процесуално представителство включва и получаване на препис от постановеното от тази съдебна инстанция решение. В този смисъл е и практиката на ВКС - напр. определение № 315/23.06.2016 г. по ч. т. д. № 222/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. Във визираното определение е прието, че съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В чл. 34, ал. 4 ГПК е предвидено, че пълномощното, дадено за процесуално представителство по дело, има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случай, че пълномощното е дадено за процесуално представителство в определена инстанция, пълномощникът разполага с представителна власт, която е ограничена само до приключване на делото в тази инстанция. Производството в съответната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт и съобщаването му на страните, когато този акт подлежи на обжалване. При разглеждане на делото съдът дължи извършването на предвидените в закона процесуални действия и произнасяне по исканията на страните или служебно във връзка с движението, спирането или прекратяването на производството. Съдът, разглеждащ делото в конкретната инстанция, дължи и изпращане и връчване на съобщения и книжа до страните за процесуалните действия, извършени в тази инстанция от противната страна или от съда, с цел обезпечаване възможността на всяка страна да се подготви и осъществи защитата на своето право. Следователно процесуалните действия, дължими от съда, разглеждащ делото в съответната инстанция, не се изчерпват с постановяване на крайния съдебен акт, а съдът е задължен и да връчи препис от него на страната, а съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК при наличие на посочен съдебен адресат или на пълномощник по делото, упълномощен за тази инстанция - на това лице или на пълномощника. Поради това представителната власт на пълномощника, упълномощен за осъществяване на процесуално представителство само в определена съдебна инстанция, включва и палучаване на препис от съдебния акт, с който приключва делото в тази инстанция. От изложеното следва, че дори да се приеме, че адвокат С. е бил упълномощен да представлява „Селект туризъм“ ЕООД единствено пред първоинстанционния съд, в съответствие с нормите на ГПК Районен съд – Бургас е изпратил копие от решението си на него. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ГПК и връчването е прието за редовно, предвид оформянето на отказа съгласно изискванията на закона и липсата на доказателства за оттегляне на пълномощното. По аналогичен начин е осъществено и връчването на „Селект туризъм“ ЕООД на копие от подадената от „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД въззивна жалба, като отново е приложен чл. 51, ал. 3 ГПК. От анализа на съдържанието на пълномощното на адвокат С. следва, че то несъмнено включва и правото за получаване на книжа пред въззивния съд. Горното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Н. В. С. и И. В. И. имат право на направените разноски за адвокат за настоящото производство в размер на 800 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,